1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
гр. София, 20.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1165 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата К. Д. К. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв. Н. М. срещу решение № 447 от 30.04.2010г. по т. дело № 246/2010г. на Апелативен съд П., Първи търговски състав, с което след отмяна на решение № 183 от 21.12.2009г. по т. дело № 211/2009г. на Кърджалийски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от К. Д. К. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] за отмяна на решенията, взети от общото събрание на съдружниците, проведено на 25.06.2009г. и ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски за двете инстанции в размер 1 275 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/ решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1181/15.06.1995г. по гр. дело № 3/1995г. на ВКС, V г. о. и решение № 1121/13.12.2005г. по т. дело № 425/2005г. на ВКС, ІІ т. о., тъй като съдът е приел, че твърденията и доказателствата за неспазена процедура за свикване на ОС на съдружниците и приемане на решенията са неотносими към спора; 2/ съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона: може ли съдружникът в О. да атакува решенията на съдружниците, приети от общото събрание, което е свикано в нарушение на императивни разпоредби на дружествения договор, напр. неспазена процедура по поканване на съдружници, липса на дневен ред в поканата, с иск по чл. 74 ТЗ или съдружникът може да се позовава единствено и само на допуснати нарушения при неговото уведомяване за свиканото и проведено общо събрание.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. А. Й. оспорва касационната жалба и релевира доводи за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение поради липса на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа становище, че посочените от касатора решения на ВКС се отнасят до други хипотези, а не до разглежданата в настоящото дело.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че за проведеното на 25.06.2009г. общо събрание на съдружниците на [фирма], [населено място] ищцата К. Д. К. е била редовно поканена по предвидения в чл. 139 ТЗ ред, като й е връчена на 16.06.2009г. лично от представител на дружеството в присъствието на двама свидетели писмена покана с посочен дневен ред. Решаващият съдебен състав е констатирал, че друг ред за свикване на общото събрание на съдружниците не е предвиден в дружествения договор.
Д. за незаконосъобразност на процесните решения на общото събрание поради невръчване на покани за провеждане на общото събрание на съдружниците Г. А. С., Д. Е. Д., К. И. Д., [фирма], [населено място] и М. Я. К. е приет за неоснователен, а представените писмени и гласни доказателства, отнасящи се до начина на връчване на покани за общото събрание до други съдружници – за неотносими. Въззивната инстанция е изложила съображения, че ищцата не може да се позовава на нарушение на членствените права на други съдружници, тъй като в дружеството с ограничена отговорност членствените правоотношения са индивидуални, а не колективни и никой съдружник не може с иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ да търси защита на правата на друг съдружник.
За да направи извод за неоснователност на довода за липса на кворум при вземане на решенията по чл. 137, ал. 1 ТЗ и нарушение на чл. 137, ал. 2 ТЗ поради гласуване на решенията от съдружника С. С. с 642 дяла при действително притежавани от него 636 дяла от капитала, въззивният съд е констатирал, че този съдружник е записан в търговския регистър като притежател на 639 дяла, от които с договор за продажба с нотариална заверка на подписите от 06.10.2006г. е продал 6 дяла на друг съдружник, поради което е следвало да гласува на общото събрание на 25.06.2009г. с притежаваните към датата на събранието 633 дяла, а не с посочените в списъка 642 дяла, но участието му в гласуването не е дало отражение на кворума при провеждане на ОС, нито на мнозинството за вземане на решенията, тъй като на събранието реално са присъствали съдружници, притежаващи общо 2 331 дяла от общо съществуващите 3 200 дяла от капитала на дружеството, което мнозинство повече от ? от капитала е било достатъчно за провеждане на общото събрание и за вземане на решенията.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като на основание т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК касационната инстанция може да уточни и конкретизира релевантния правен въпрос. С оглед данните по делото и доводите на касатора релевантният правен въпрос може да бъде уточнен по следния начин: може ли съдружникът – ищец по иск с правно основание чл. 74 ТЗ да инвокира като основание за отмяна на решенията на общото събрание нарушение на процедурата по свикване на общото събрание поради невръчване на покани на други съдружници.
Д. на касатора за противоречие на решението с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1181/15.06.1995г. по гр. дело № 3/1995г. на ВКС, V г. о. и решение № 1121/13.12.2005г. по т. дело № 425/2005г. на ВКС, ІІ т. о., тъй като съдът е приел, че твърденията и доказателствата за неспазена процедура за свикване на ОС на съдружниците и приемане на решенията са неотносими към спора, е неоснователен. Посочените съдебни актове на ВКС са неприложими за настоящия случай. В първото решение на ВКС, V г. о. са разрешени други въпроси: дали поканата съдържа точно и изчерпателно дневния ред; следва ли ищецът да се счита за уведомен, ако е гласувал решенията на ОС. С второто решение на ВКС, ТК, ІІ о. решенията на ОС са отменени поради процесуална незаконосъобразност при свикването и провеждането на ОС на съдружниците, изразяваща се в неизпращане на писмени покани на ищците, неспазване на предвидения срок за получаването им и в неподлагане на гласуване на точките от дневния ред. В останалите приложени решения на ВКС /решение № 82/13.12.2004г. по т. дело № 2107/2003г. на ВКС, ТК, ІІ о. и решение № 723/1992г. на ВС, V г. о./ релевантният за настоящия спор правен въпрос не е разглеждан – първото решение засяга въпроса „дали е връчена покана за ОС на ищеца”, а второто решение – „включена ли е в дневния ред на общото събрание точка – изключване на съдружника И. Д.”.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантния за спора правен въпрос е налице трайноустановена съдебна практика на ВКС, съгласно която съдружникът – ищец по иск с правно основание чл. 74 ТЗ не може да мотивира процесуална незаконосъобразност при свикването на общото събрание на съдружниците на О., изразяваща се в неизпращане на писмени покани на другите съдружници, тъй като никой не може да предявява пред съд чужди права извън изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция. С иска по чл. 74 ТЗ ищецът брани свои членствени права, а не такива на други съдружници. Предвиденият в чл. 139, ал. 1 ТЗ ред за свикване на общото събрание и начина за уведомяване на съдружниците за заседанието е относим към процесуалната законосъобразност на приетите на събранието решения, като спазването на този ред гарантира правото на участие на конкретния съдружник при вземането на конкретни решения. Поради това съдружникът може да се позовава на нарушение на процедурата за свикване на ОС поради това, че не му е връчена покана за общото събрание, т. е. на допуснати нарушения при неговото уведомяване, но не и поради невръчване на покана на останалите съдружници.
Като е приел за неотносими представените писмени и гласни доказателства, отнасящи се до начина на връчване на покани за общото събрание до други съдружници, и е изложил съображения, че ищцата не може да се позовава на нарушение на членствените права на други съдружници, тъй като в дружеството с ограничена отговорност членствените правоотношения са индивидуални, а не колективни и никой съдружник не може с иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ да търси защита на правата на друг съдружник, въззивният съд се е съобразил с посочената съдебна практика. Същата не следва да бъде променяна, тъй като не са настъпили промени в законодателството и обществените условия, които да обусловят осъвременяването й.
Поради липса на твърдените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК се налага изводът, че въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат, но същият следва да заплати на ответника сумата 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 447 от 30.04.2010г. по т. дело № 246/2010г. на Апелативен съд П., Първи търговски състав.
ОСЪЖДА К. Д. К. от [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата 400 лв. /четиристотин лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.