О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.152
гр. София, .03.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4697 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година, ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 29.01.2008 г. по гр. д. № 333/2007 год. Монтанският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение от 20.04.2007 год. по гр. д. № 664/2005 год. на М. районен съд, с което е отхвърлен предявения от „П” Е. , гр. С. против „Б”Е. , гр. М. иск за признаване, че ответното дружество не е собственик на описания в решението имот, представляващ части от улици в района на бившия завод „П” ЕАД, в несъстоятелност, подробно индивидуализиран.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба от ищеца, който поддържа становище за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
За да се допусне до разглеждане касационната жалба, подадена след 1.03.2008 год., е необходимо с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и той да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1 ГПК, както и решението да е по дело с обжалваем интерес до 1 000 лв.- чл. 280, ал. 2 ГПК. Наличието на горните предпоставки се обосновава от касатора, като в случая в изложението към жалбата жалбоподателят се позовава на наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК. Представено е и решение № 19 от 19.02.2001 год. по гр. д. № 526/2000 год. ВКС, ІІ г. о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, което оспорва наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване, респ. поддържа неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което предявеният отрицателен установителен иск за собственост е отхвърлен, въззивният съд приел, че ответното дружество е установило правото си на собственост върху спорния имот, придобито на основание постановление за възлагане на имота от публичен изпълнител при А. за държавни вземания, РД В. Въз основа на приетите заключения на единична и тройна технически експертизи е обосновал извода си, че към момента на проведения търг 30.11.2004 год. уличната регулация не е приложена поради липса на отчуждаване на имотите за предвидените в района на завода улици с посочените осови точки.
За да обоснове допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на представеното решение на ВКС, в което е изведен извода, че при отрицателен установителен иск ищецът е в същото положение, в което би бил ответникът по предявен положителен установителен иск – той може само да отрича правото, без да твърди никакви факти. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие със соченото решение на ВКС, напротив съдът се е позовал на същото, приемайки, че доказателствената тежест за установяване отричаното от ищеца право на собственост е на претендиращото го ответно дружество. Въз основа на събраните доказателства, установяващи това му право, съдът е отхвърлил предявения срещу него отрицателен установителен иск. Следователно искът е отхвърлен, защото ответникът е събрал доказателства, установяващи неговото материално право, което ищецът отрича с иска, а не защото ищецът не е ангажирал такива, както неоснователно се поддържа от последния довод за отхвърляне на доказателствените му искания в нарушение на процесуалните правила. Затова дори и да се приеме за съществен процесуалноправен въпрос произнасянето на въззивния съд относно доказателствените искания на ищеца, сега касатор, като ги е оставил без уважение, то решаването му не е в противоречие с практиката на ВКС. Поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, нито това по т. 2, с оглед позоваването на конкретно решение на ВКС, на което съответствуват изложените от въззивния съд съображения.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като касаторът не е обосновал значението на сочения за съществен процесуалноправен въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване предполага мотивиране на необходимост от тълкуване на неясни правни норми или липса на съдебна практика по въпроса или неправилна такава, което в случая не е така с оглед представената практика, а и такива съображения не са изложени.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29.01.2008 год. по гр. д. № 333/2007 год. по описа на М. окръжен съд по подадената от „П” Е. , гр. С. касационна жалба срещу него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: