О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 13.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 22.01.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 472 /2008 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ” С. ИН.” Би Ви, със седалище Р. , чрез адв. А против въззивно определение № 373 от 30.04.2008 год., постановено по гр.д. № 1521/2008 год., с което е отменено протоколно определение от 20.02.2008 год. на Софийски районен съд по гр.д. № 15225/2006 год. и е прекратено производството по делото, поради липса на международна компетентност на българския съд и неподведомственост на спора.
С частната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното определение по съображения за липсата на създадена с действащия ГПК процесуална възможност за обжалване на определенията по движение на делото по чл.195, ал.2 ГПК/ отм./, вкл. за даване ход на делото и следователно отсъствие на годен за обжалване пред въззивния съд обект. Алтернативно частният жалбоподател поддържа и оплакване за неправилност на обжалваното определение, излагайки доводи за неправилно приложение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, в редакцията, публикувана в ДВ,бр.64/2006 год. и на чл.213 ГПК/ отм./, във вр. с § 2, ал.1 ПЗР на ГПК.
Счита, че доколкото преграждащ по-нататъшното развитие на производството по делото, ефект има само определението на Софийски градски съд, предмет на подадената от страната частна жалба, то хипотезата на чл.274, ал.3,т.1 ГПК в случая отсъства и последната следва да бъде разгледана по реда на чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал. 2 пр.1, във вр. с ал.1,т.1 ГПК.
Въпреки това, с оглед дадените от СГС указания в изложението си по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, във вр. с чл.278, ал.3 ГПК, обосноваващо приложното поле на касационното обжалване частният жалбоподател – „С” Би Ви, със седалище Р. , чрез адв. А се позовава на наличие на предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК, като твърди, че по първия съществен процесуален въпрос – в определението за даване ход на делото, при направен от противната страна отвод за неподведомственост на спора, съдържа ли се имплицитно и произнасяне по същия този въпрос, обуславящ самостоятелното му обжалване, решаващият съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС- т.1 на ТР № 1/2000 год. на ОСГК и решение № 4*6год. /ІV-то г.о./, а другият процесуален въпрос, обусловил крайния извод на въззивната инстанция – за международната компетентност на българския съд по искове за права върху обекти на индустриалната собственост, е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната жалба-Ф. „С”,със седалище гр. М. е възразил по основателността и, развивайки и допълнителни доводи за обжалваемост на постановеното от СРС определението от 20.02.2008 год. за даване ход на делото. В тази вр. се поддържа се, че при направени от ответната страна в същото съдебно заседание самостоятелни възражения за липса на международна компетентност на българския съд; за неподведомственост на спора на гражданските съдилища и за родова неподсъдност на делото на СРС, то постановеното от първата инстанция определение се явява такова, имплицитно съдържащо произнасяне по подведомствеността на спора, поради което е допустимо неговото самостоятелно обжалване пред СГС, съгласно чл.213, б.”б” ГПК/ отм./, във вр. с чл.10, ал.2 ГПК/ отм./.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Съгласно приложимата по силата на препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК разпоредба на чл.280, ал.1 ГПК задължителна предпоставка за допустимост на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който трябва да е налице и едно от изчерпателно изброените в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК основания.
Следователно обстоятелството, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за международната компетентност на българския съд и подведомствеността на възникналия правен спор, който е съществен за изхода на делото и допустимостта на исковия процес пред общите държавни съдилища процесуалноправен въпрос по вложения от законодателя смисъл в соченото понятие, обосновава правен извод за наличие на изискуемата се от чл.280, ал.1 ГПК процесуална предпоставка за допускане обжалването, предприето от страната в съответствие с чл.274, ал.3,т.1 ГПК.
Поддържаното от частния жалбоподател основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, обаче в случая отсъства.
Твърдяното в тази вр. противоречие между даденото от въззивната инстанция в обжалваното определение разрешение на повдигнатия процесуален въпрос и практиката на ВКС, обективирана в ТР на ОСГК № 104/67 год.; т.1 на ТР№ 1 /2000 год. на ОСГК, решение № 3335/96 год., по гр.д. № 3733/95 год. на ІV г.о. и решение № 4*6год. /ІV-то г.о. на ВС/, не съществува.
Освен, че цитираната задължителна практика на ВКС, касаеща компетентния съд, по частните жалби срещу определения на въззивния съд- окръжен или апелативен и характера на съдебния акт, с който съответната инстанция следва да се произнесе по допустимостта на иска е неотносима към разглеждания случай, то обстоятелството, че при изрично въведените от ответника в с.з. пред първата инстанция от 20. 02. 2008 год. възражения за липса на международна компетентност на българския съд; за неподведомственост на спора на гражданските съдилища и за родова неподсъдност на делото на СРС, първоинстанционния съд е дал ход на делото, без изрично да посочи, че отлага разрешението си по направените отводи, обосновава правен извод, че постановеното определение не е само по движение на делото, а имплицитно съдържа в себе си и произнасяне по въпроса за подведомствеността на спора, поради което подлежи на самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл. 213,б.”б” ГПК, във вр. с чл.10, ал.2 ГПК/ отм./. Същевременно фактът, че СГС, който с оглед действащата правна уредба е съд по същество, а не контролно – отменителна инстанция, подробно е обсъдил процесуалните предпоставки за допустимостта на търсената правна защита, вкл. с оглед направения отвод за неподсъдност на спора пред българския съд изключва и създадено от липсата на мотиви, противоречие с трайната практика на ВКС в тази насока, израз на която е посоченото в частната жалба решение № 3335/96 год. по гр.д. № 3733/95 год. на ВКС.
Що се касае до вторият, повдигнат от жалбоподателя, процесуален въпрос, обусловил крайния извод на въззивната инстанция за неподсъдност на предявения иск на българските граждански съдилища, поради липса на международна компетентност по предявения иск за установяване право на собственост върху търговски марки, то той е съществен по см. на чл.280, ал.1 ГПК, но селективният критерий по чл.280, ал.1,т.3 ГПК не е налице.
Доколкото въведените с нормата на чл.4 КМЧП предпоставки, обосноваващи общата международна компетентност на българския съд са ясни и не създават необходимост от корективно тълкуване, а специалната международна компетентност, уредена с чл.13, ал.2 КМЧП е обусловена от наличието на извършена в Република България регистрация на съответната търговска марка, правото върху която е предмет на търсената защита, каквато в случая отсъства, то произнасянето на въззивния съд по формулирания от частния жалбоподател въпрос не е значим за точното прилагане на закона, нито се явява принос в неговото развитие, вкл. чрез създаване на непротиворечива съдебна практика.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд № 373 от 30.04.2008 год. по ч.гр.д. № 1521/2008 год. по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: