О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 20.01.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 14.01.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 535 /2008 година
Производството е по чл.278 и сл. Г. , във вр. с чл.274, ал.2, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Е. Д. И. Ц. , упражняващ търговска дейност под фирма „Д”, гр. С. против определение на Пловдивския апелативен съд № 374 от 23.06.2008 год., постановено по ч.гр.д. № 564/2008 год.по описа на с.с., изпратена по компетентност на ВКС, след отменително определение на състав на І-во отделение,търговска колегия на същия съд- № 312 от 21. 11.2008 год., по ч.т.д. № 302/2008 год.
С обжалваното определение Пловдивският апелативен съд, съобразно правомощията си по чл. 122 Г. , е определил Чепеларския районен съд за компетентен да разгледа предявения от Г. производителна кооперация „С”, гр. Ч. срещу настоящия частен жалбоподател иск за сумата 3 100 лева.
С частната жалба е въведено оплакване за допуснато нарушение на процесуалния закон, предвид седалището и адрес на управление на ЕТ- ответник, които, според приложеното по делото удостоверение за актуално състояние от 22.02.2008 год. са в гр. С., поради което нормата на чл.111 Г. не следва да се приложи.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 Г. , намира:
Частната жалба, входирана в канцеларията на Пловдивския апелативен съд с № 2* от 08.07.2008 год., се явява подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 Г. от надлежна страна в процеса и се явява процесуално допустима, съгласно т.5 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС.
Обстоятелството, че философията и духа на уреденото в гл. ХІІ, раздел ІІІ от действащия процесуален закон производството по подсъдност са идентични с тези по отменената процесуална уредба на гл. Х ГПК/ отм./ и не съществува особено различие в нормите регламентиращи същото, то отсъства и основание да бъде отречена за правно важима и в случая цитираната по- горе задължителна за съдилищата практика.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Съобразно правомощията си по чл.122 Г. Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по повдигната пред него от Смолянския окръжен съд на 02.06.2008 год. по гр.д. № 33/2008 год. препирня за подсъдност, като е постановил, че родово компетентният да разгледа образуваното по предявения от Г. производителна кооперация „С”, гр. Ч. срещу Е. Д. И. Ц. , упражняващ търговска дейност под фирма „Д”, гр. С. иск за сумата 3 100 лева, дело, съд следва да бъде определен по правилото на чл.104, т.4 Г. , в редакцията на нормата след изменението и с § 3, ал.1,т.2 ЗИДГ. / ДВ бр.50/2008 год./ и той е първоначално сезираният от ищеца Чепеларски районен съд.
Определението е правилно.
Обстоятелството, че със ЗИДГ. /ДВ бр.50/2008 год./ законодателят е придал обратна сила на въведеното изменение на процесуалния закон, правилно е счетено за достатъчно, за да обоснове правен извод, че родово компетентен да разгледа образуваното по възникналия между страните спор, търговско дело с цена на иска под 25 000 лева е районният съд, първоначално сезиран с предявения иск.
Що се касае да оплакването на частния жалбоподател относно неправилно определения местно компетентен районен съд, предвид направения от него, като ответник пред Смолянския окръжен съд отвод за неподсъдност, обективиран в становище – отговор по исковата молба, то този въпрос предвид характера на повдигнатата препирня за подсъдност и спецификата на производството по чл.122 Г. не е бил предмет на разглеждане от Пловдивския апелативен съд, поради което не следва да бъде обсъждан и в настоящето производство.
Доколкото по направения от ответника отвод за неподсъдност на делото на сезирания от ищеца съд, поради отсъствие на местна правораздавателна компетентност липсва произнасяне от определения с обжалвания съдебен акт за родово компетентен да разгледа спора, съд – Чепеларския районен съд, то оплакването на частния жалбоподател се явява преждевременно заявено и неотносимо към правилността на съдебния акт на сезирания със спор за родова подсъдност между различни по степен съдилища- ЧРС и СОС, попадащи в неговия съдебен район, Пловдивски апелативен съд.
Водим от изложените съображения настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 374 от 23.06.2008 год., по ч.гр.д. № 564/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: