O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 06.04.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на първи март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1306 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 45 286/ 03.09.2009 година, заявена от Н. Г. М., Г. Б. М., Ю. Б. П. и С. Г. Д., чрез адв. М срещу въззивно Решение от 15.07.2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 2222/2005 година на Софийския градски съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на ВКС и третира съществен материално-правен спор ,чието решаване е от значение за точното прилагане на закона , както и за развитие на правото.
С изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване се поддържа / без да се сочи конкретно основание / с мотива , че процесуално-правният въпрос за непълното обсъждане на събраните по делото доказателства е от значение за точното прилагане на закона, която формулировка дава основание да се приеме , че се касае до релевирани основания по чл. 280 ал.1 т. 1 и т.3 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от И. И. трето лице помагач , с което се оспорва наличието на формулирани основание за допустимост на касационното обжалване , съобразно изискванията на закона.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
При данните за данъчната оценка на ревандикираните имоти , съсът намира за спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно минималния размера на обжалваемия интерес и констатирайки , че е спазен срока по чл. 283 ГПК, приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното решение , Софийският градски съд е отменил Решение от 16.03.2005 година по гр.д. Nо 903/2004 година на Софийския районен съд по уважените искове по чл. 108 ЗС , заявени срещу К. Д. Р. по отношение на имот с площ от 262 кв.м., част от УПИ X-1703 от кв. 50 и срещу Р. Д. П. по отношение на имот с площ от 630 кв.м., част от УПИ XII- 1696,1696а от кв. 50 по плана на гр. Б. м..”С” след като въз основа на доказателствата по делото е приел, че въз основа на Решение Nо 5023/28.01.2003 година на ОбСЗГ „Банкя” и Заповед на Кмета на район Банкя Nо РД Nо 50-162/12.11.2002 година ищците , наследници на Г. М. К. , се легитимират като собственици на от 1235 кв.м. от имот Nо 5017 в м.”С” гр. Б., но исковете не могат да бъдат уважение тъй като претендираните имоти, собственост на ответниците се намират в м.”С”и няма данни за установена идентичност на двете местности според констатациите на изслушаната експертиза.
Соченият процесуално правен въпрос , с оглед на който касатора обосновава допустимостта на касационното обжалване, за непълното обсъждане на събраните по делото доказателства, не е разрешен с обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, тъй като такава, която е със задължителен характер няма нито конкретизирана , нито цитирана, Не може да се приеме , че се касае и до въпрос , чието разрешаване би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
С разясненията на ТР 1/ 2009 година на ОСГКТК се приема , че разпоредбата на чл. 280 ал.1 ГПК, изисква от касатора да формулира конкретен процесуално – правен или материално-правен въпрос , чието разрешение по конкретния спор , е обусловило постановения с обжалваното решение неблагоприятния за обжалващата страна резултат на делото. Поставеният от касаторите въпрос „за непълното обсъждане на събраните по делото доказателства „ е от категорията въпроси , които са в основата на всеки постановен съдебен акт , тъй като касае за вменено от процесуалния закон задължение на съда за постановяване на законосъобразен съдебен акт и доколкото това задължение не е изпълнено от съда , се касае до порок на самото решение, а това може да бъде основание само от тези , визирани в чл. 281 т.3 ГПК и съставляващи основание за отмяна на допуснато до касационно обжалване решение. Само конкретно разрешен в противоречие с практиката на съдилищата –респ. противоречиво разрешаван или такъв , по който няма формирана съдебна практика процесуален въпрос , може да послужи за основание за допустимост на обжалването.
Настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване е недопустимо , тъй като не са налице поддържаните основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК..
Не може да се приеме , че е налице и основание за допустимост по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като е налице / както и е посочена от самия касатор / многобройна практика на съдилищата , непротиворечива в насока на разрешаване на съществения процесуален въпрос , че необсъждането на доказателствата по делото е нарушение на процесуалния закон
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал. 1 и 3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 45 286/ 03.09.2009 година, заявена от Н. Г. М., Г. Б. М., Ю. Б. П. и С. Г. Д., чрез адв. М срещу въззивно Решение от 15.07.2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 2222/2005 година на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: