О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
гр. София, 11.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1196/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието и храните, [населено място] срещу въззивно решение № 205 от 09.10.2013г., постановено по в.гр.д.№ 363/13г. на Ловешкия окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 71 от 04.04.13г. по гр.д.№ 603/12г. на Троянския районен съд, с което на основание чл.53, ал.2 ЗКИР е признато за установено по отношение на Министерство на земеделието и храните, че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] със заповед № РД-18-49 от 31.08.07г. на изпълнителния директор на АГКК, [населено място], Д. Г. Б. е собственик по наследство на овощна градина с площ от 909,90 кв.м., представляваща част от поземлен имот с идентификатор № 52218.267.7 по КККР на [населено място] съгласно скицата към заключението на съдебно-техническата експертиза.
За да постанови решението си съдът е приел, че ищцата в първоинстанционното производство е собственик по земеделска реституция и наследство на овощна градина с площ от 3,900 дка в землището на [населено място], м.”Чучура” и че 909,90 кв.м. от този имот по действащата КККР на [населено място] погрешно /без основание/ са заснети като горска територия, собственост на МЗХ.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че във въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решение, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1.решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая касаторът не е посочил материалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, който е решен в противоречие с представените към изложението три решения на ВКС, нито е посочил в какво се изразява това противоречие, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата Д. Б. сторените от нея разноски в настоящото производство разноски в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 205 от 09.10.2013г., постановено по в.гр.д.№ 363/13г. на Ловешкия окръжен съд.
О с ъ ж д а Министерство на земеделието и праните, [населено място] да заплати на Д. Г. Б. от [населено място] поле, Пловдивска област сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: