О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
С., 27.09.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 2749 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 13131 от 9.05.2017 г. на М. Т. А. против определение № 1112 от 25.04.2017 г., постановено по гр.д. № 677/2016 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отхвърлено искането й, съдържащо се в молбата с вх. № 3196/3.02.2017 г., наименована „касационна жалба“, уточнена с молба вх. № 5131/20.02.2017 г., по чл.248 ГПК за изменение на решение № 1672/29.12.2016 г. по гр.д. № 677/2016 г. на Окръжен съд-Варна в частта му разноските, чрез присъждане в полза на М. А. и на сумата от 1985 лв., съставляваща разликата до пълния размер на сторените от нея разноски за заплатена държавна такса за въззивната й жалба против решение № 5179/21.12.2015 г., поправено с решение № 749/29.02.2016 г. по гр.д. № 10329/2014 г. на Районен съд-Варна в частта му по извършване на делбата, както и искането, съдържащо се в същата молба и уточнение по чл.46 ЗДТ за връщане на сумата от 3970 лв., като недължимо платена държавна такса за въззивното обжалване на решение № 5179/21.12.2015 г., поправено с решение № 749/29.02.2016 г. по гр.д. № 10329/2014 г. на Районен съд-Варна.
В частната жалба са наведени доводи, че след като въззивната жалба на М. А. е уважена изцяло, то й се дължат всички направени по обжалването разноски, като същите следва да й бъдат възстановени от ответника по жалбата или да й бъде възстановена като недължимо платена държавната такса или платената държавна такса по въззивната жалба да се зачете като платена при определяне на дължимата за извършване на делбата държавна такса върху стойността на дела й.
Р. С. А. е подал чрез пълномощника си адвокат П. В. писмен отговор по реда и в срока по чл.276, ал.1 ГПК, с който оспорва частната жалба.
За да постанови атакуваното определение, Окръжен съд-Варна е констатирал, че първоинстанционното решение по извършване на делбата е било обжалвано само от М. А. и същата е заплатила държавна такса по въззивната жалба в размер на 3970 лв. Изложил е съображения, че при въззивно обжалване на решение, с което се извършва делба /т.е. след като квотите на съделителите вече са определени/ отговорността за разноски се определя по правилото на чл.78 ГПК, като се държи обаче сметка и за позицията на насрещната по жалбата страна/страни. Ако необжалвалата страна счита жалбата за неоснователна, респ. оспорва жалбата, тогава разноските се присъждат в зависимост от изхода от въззивното производство при приложението на чл.78 ГПК и се възлагат в тежест на изгубилата делото страна. Ако обаче страната, която формално е насрещна страна по въззивната жалба, счита същата за основателна, респ. изразява становище, че първоинстационното решение е неправилно и жалбата подлежи на уважаване, без самата тя да е подала въззивна жалба и жалбата бъде счетена за основателна от въззивната инстанция, тогава отговорността за разноските за заплатената държавна такса за въззивното производство се определя в съответствие с правилото на чл.355 ГПК, тъй като в този случай няма загубила делото страна, а въззивното решение ползва и двете страни. По тези съображения Варненският окръжен съд е отчел, че другият съделител по делото, макар да не е подал въззивна жалба против решението по извършване на делбата, също е изразил становище, че делбата следва да се извърши по способа, установен в чл.347, 350 и 352 ГПК, то същия дължи да заплати на М. А. сумата 1985 лв. при приложението на чл.355 ГПК, а съответно молбата за осъждането му да заплати и разликата до платената държавна такса от 3970 лв. е неоснователна.
Съдът е приел за неоснователно и искането за връщане на сумата 3970 лв. на основание чл.4б ЗДТ, тъй като липсва недължимо платена държавна такса.
Атакуваното определение е правилно. В практиката на ВКС – решение № 67/3.04.2014 г. по гр.д. № 2944/2013 г., ІV г.о. – е изяснено, че отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон, като тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото (за останалите вреди отговорността е виновна и се носи при злоупотреба с процесуални права – чл. 3 ГПК) и може да бъде реализирана само във висящия исков процес. По аргумент от чл.78, ал.2 ГПК при преценката си за отговорността за разноски, съдът следва да съобрази и поведението на насрещната страна. В случая и двамата съделители са поискали извършване на делбата по реда на чл.347, 350 и 352 ГПК, като във въззивното производство Р. С. А. е поддържал доводите за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, от което следва, че с поведението си същия не е дал повод за обжалването. Доколкото обаче постановеното въззивно решение ползва и него, то в негова тежест следва да бъдат възложени само тези, направени от М. Т. А. по повод въззивната жалба разноски, които съответстват на правата му в съсобствеността на делбените имоти, т.е. 1/2, а съответно искането същия да й възстанови пълния размер на разноските е неоснователно при отчитане, че въззивното решение ползва и М. А., поради което същата няма право на компенсация за направените разноски, съответно на стойността на дела й в делбените имоти.
Правилни са изводите на въззивния съд и че в случая не може да намери приложение чл.4б ЗДТ. Според посочената норма, по искане на заинтересованата страна се връщат само недължимо платените такси. Съгласно чл.73, ал.3 ГПК държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие. Следователно внесената при подаването на въззивна жалба държавна такса е дължимо заплатена, независимо какъв е изхода на въззивното производство и съответно не са налице предпоставките на чл.4б ЗДТ за връщането й.
Следва да се отбележи, че на този етап от производството Окръжен съд-Варна не е дължал обсъждане на искането заплатената държавна такса по въззивната жалба да се приспадне от дължимата по извършване на делбата държавна такса върху стойността на дела на всеки от съделителите, тъй като с оглед избрания с въззивното решение способ за извършване на делбата /влязло в сила в тази част като необжалвано/, държавната такса ще се определи при тегленето на жребия.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1112 от 25.04.2017 г., постановено по гр.д. № 677/2016 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: