О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1602
гр.София, 27.11.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1425 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 17.03.2009г. по гр.д. № 7 / 2009г. на Пернишки ОС, с което са уважени исковете на П. К. Г. срещу “С” АД П. с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – “С” А. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален и материалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, от значение е за точното приложение на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответникът П. К. Г. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 23.10.2008г. по гр.д. №1597/2008г. на Пернишки РС, е уважил исковете на П. К. Г. срещу “С” АД- П. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е признал за незаконно уволнението извършено на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ със заповед от 05.02.2008г., тъй като не е спазена разпоредбата на чл.333, ал.3 КТ, а ищецът-ответник е бил председател на синдикална секция.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят – работодател в изложението си е посочил, че процесуалният въпрос, по който съдът се е произнесъл в решението си и е от значение за правилното решаване на спора, е за необходимостта да се направи анализ на всички доказателства по делото от съда, а материално правния е за точното тълкуване на разпоредбата на чл.333, ал.3 КТ. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и че те са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Представя решения от 25.01.2006г. по гр.д. №1513/2003г. на ВКС, в които е прието, че нормите, които уреждат предварителната закрила са императивни и тяхното нарушаване прави уволнението незаконно, решение от 08.04.2004г. по гр.д. №1235/2002г. на ВКС, касаещо приложението на чл.193, ал.1 КТ, решение от 24.11.2000г. по гр.д. №108/2000г. на ВКС за приложението на чл.40 ЗЗД и решение от 26.01.1996г. по гр.д. №214/1995г. на ВКС, в което е посочено, че синдикалната организация придобива качество на ЮЛ, ако бъде вписана като сдружение с нестопанска цел.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно относно необходимостта да се обсъдят всички доказателства по делото от въззивния съд, който извършва правораздавателна, а не само проверяваща дейност, но е дал отговор на същия в съответствие с трайната практика на ВКС. Направените оплаквания за неправилна преценка на доказателствата касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. То не касае тълкуване по приложение на самия процесуален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съответствуват на точното приложение на закон. Съгласно чл. 188 ГПК/отм./ съдът е длъжен да обсъди и прецени всички доказателства и доводите на страните по свое убеждение, а съгласно Постановление № 1/1953 г, на Пленума на Върховния съд, трябва конкретно, точно и ясно да каже в решението си какво приема за установено относно фактическите положения, да каже върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, което в случая е направено, поради което не е налице такова процесуално нарушение, което да съставлява основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 КТ.
Съдът не е постановил решението си в противоречие с представените от жалбоподателя решения на ВКС и по отношение на материално правния въпрос за точното тълкуване на разпоредбата на чл.333, ал.3 КТ. Изводите на съда, че ответникът по жалба в качеството си на „председател на синдикална секция“ на синдикалната организация “З” е член на ръководството на същата организация не е в противоречие с §1, т.6 от Допълнителните разпоредби на КТ. Съгласно същия законов текст синдикалното ръководство се състои от председателят и секретарят на съответната синдикална организация. Жалбоподателят – работодател не сочи по този въпрос решението да е постановено и в противоречие с практика на ВКС имаща задължителен характер, а именно с тълкувателно решение на общото събрание на колегиите на ВКС. Ето защо по този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Правният въпрос за точното тълкуване на разпоредбата на чл.333, ал.3 КТ, който е от значение за изхода по делото не е от значение за точното прилагане на закона, тъй като разглеждането му няма да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, нито ще допринесе за развитие на правото, тъй като закона е непълен и неясен, в който случай би било налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 17.03.2009г. по гр.д. № 7 / 2009г. на Пернишки ОС по жалба на “С” АД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: