2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София, 07.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 522/2010 година.
Производство на частно касационно обжалване по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Х. С. Х. и Н. М. Х., двамата от гр. Н. п., област Ш. са подали частна касационна жалба против определението на Шуменския окръжен съд по ч. гр. д. № 487/2010 год. и приложили изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответниците Р. Р. А. и А. М. А., двамата от гр. Ш., не са взели становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по предявен от жалбоподателите срещу посочените ответници, на основание чл. 124, ал. 4 ГПК, иск да бъде установено, че конкретно посочен текст от декларация на ответницата Р. А., с нотариална заверка на подписа й от 02. 10. 2006 г. на нотариус в гр. Б. , Р Т., представлява неистински документ. Шуменският районен съд, с определение от 28. 6. 2010 г. по гр. д. № 567/2010 г. е прекратил производството поради недопустимост на иска. Определението е оставено в сила от Шуменският окръжен съд, като въззивна инстанция, с определение от 5. 8. 2010 г. по ч. гр. д. № 487/2010 г.
Касационното частно обжалване на определението на въззивния съд е допустимо при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложеното от жалбоподателите изложение се твърди, че е налице основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Фактически, обаче, изложението не съдържа конкретизация на правния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК се съдържат твърдения за неправилност и необоснованост на изводите на решаващия съд, но те са мотивирани само с противоположното субективно становище на жалбоподателите. Не е посочено, в какво се изразява отклоняването от законовите разпоредби на даденото от съда разрешение и по какъв начин то има отношение към развитието на правото. Самите жалбоподатели в исковата им молба са посочили, че правният интерес от предявяване на иска е възможността да искат отмяна на влязло в сила решение от 5. 2. 2008 г. по гр. д. № 1090/2007 г. на ВКС, с което те са осъдени да предадат на трети лица недвижим имот – жилищна сграда и стопански постройки в гр. Н. п.. В чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е предвидена възможност за отмяна на влязло в сила решение, когато се установи неистинност на документ, но това следва да стане само по надлежния съдебен ред – т. е. по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Безспорно е, че въпросната декларация е представена при въззивното разглеждане на делото, по което е постановено окончателното решение на касационния съд и съгласно чл. 154 ГПК /отм./ е следвало да бъде оспорена в хода на разглеждане на това производство. Установяване неистинността на документ, който е приложен като доказателство по свършено дело и не е бил своевременно оспорен, не може да бъде основание за отмяна, тъй-като това противоречи на силата на пресъдено нещо на окончателното решение, което преклудира всички отречени или незаявени възражения на ответниците по иска, както и на основната цел на отмяната по чл. 303 ГПК – ревизия на влезли в сила решения, чиято неправилност се дължи на обективни причини, а не е резултат на несвоевременна и непълноценна защита на някоя от страните.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА разглеждане на частната касационна жалба на Х. С. Х. и Н. М. Х. против определението на Шуменския окръжен съд от 5. 8. 2010 г. по гр. д. № 487/2010 год.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: