3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 161
С.,19.04. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. ч. гр. д. N 50/2011 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срок от [фирма][населено място], срещу определение № 1628 от 20.10.2010 г. по ч. гр. д. № 1441/2010 г. на С. апелативен съд, с което по повдигнатия от Окръжния съд[населено място] с определение от 07.10.2010 г. по гр. д. № 162/2010 г. спор за подсъдност, за компетентен да разгледа искова молба вх. № 854 от 20.10.2008 г. на Районния съд[населено място], е определен Районният съд[населено място].
Жалбоподателят е изложил подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и иска той да бъде отменен.
Ответниците [фирма][населено място] и “Н. В. В.-0015” ЕООД с. гр. не са подали писмени отговори.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт, апелативният съд приел, че по иска за ревандикация на недвижим имот меродавна за родовата подсъдност е данъчната оценка на обекта на претендираното право – терен и сграда, определена към 21.10.2008 г., когато е образувано делото – 10 090 лева. Завишаването й в хода на производството, повече от година след образуването на делото, в размер на 65 748 лева към 25.05.2010 г., не е обстоятелство, обуславящо промяна на подсъдността, защото не е равнозначно на изменение на иска чрез увеличаване на цената му, а правото се претендира в същия обем.
Жалбоподателят е изложил доводи, че цената на иска е определена при нередовна искова молба поради несъответствие между петитума на иска, който касае земя, сгради, насаждения и подобрения като хладилник, а данъчната оценка, представена от ищеца, е само за земя и сгради. Позовава се на уточнението на предмета на спора в съдебното заседание на 08.07.2009 г., че ищецът иска ревандикация на имота като хладилник, който съставлява много сложно съоръжение. Ето защо стойността на имота се определя основно от подобренията, които го определят като хладилник, а те не са индивидуализирани и оценени, така че спорният момент е: какво е включено в данъчната оценка и оттам – каква е цената на иска, а не кога е издадено удостоверението за данъчна оценка. Доколкото хладилните съоръжения нямат данъчна оценка, счита, че съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК следва да се вземе предвид пазарната им цена.
Жалбата е неоснователна.
Видно от уточнението на исковата претенция в съдебното заседание на 08.07.2009 г., обект на ревандикацията действително е терен и сграда, която по своето стопанско предназначение съставлява хладилник. Затова и ищецът претендира всички хладилни съоръжения и подобрения. Това описание на вещта обаче, не налага извод в поддържания от жалбоподателя смисъл, че спорната сграда няма данъчна оценка и за определяне на подсъдността следва да се вземе предвид нейната пазарна цена.
Процедурата по определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти на граждани и предприятия е уредена в Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти се съдържат в Приложение № 2 към закона. Съгласно чл. 3, ал. 2 от приложението за определяне на държавните такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс се издава удостоверение за данъчна оценка. Тя се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота – чл. 3, ал. 1 от приложението. Съгласно чл. 46, ал. 3 ЗМДТ основа за това са данните и характеристиките, съдържащи се в декларацията по чл. 14, ал. 1 от закона, която се подава от собственика, съответно от носителя на ограниченото вещно право, за новопостроените или придобитите по друг начин имоти. Когато това е предприятие, в декларацията се посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка – чл. 14, ал. 2 от закона. В чл. 6, т. 2, б.б. “а” и “б” от приложението е обяснено какво се разбира под производствени /промишлено производство/ и селскостопански обекти. Определянето на данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е предмет на регламентация в чл. 21 ЗМДТ. Съгласно ал. 1 тя е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 2. При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице, като в тези случаи служителят може да ползва и вещи лица.
Така създадена, детайлната уредба по определяне данъчната оценка на недвижими имоти на предприятия, каквито са страните по настоящото дело съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ вр. чл. 1, ал. 2, предл. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, налага извода, че при разрешаване на спора за родовата подсъдност на делото релевантна е данъчната оценка на вещта, съставляваща съвкупност от терен и сгради. Правилно, в съответствие с нормите на чл. 104, т. 3 вр. чл. 69, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК, Софийският апелативен съд е взел предвид данъчната оценка според удостоверението от 21.11.2008 г. при образуване на делото, издадено от компетентния орган-Общината[населено място], и не е съобразил увеличението й в хода на делото – 65 784.40 лева според удостоверението от 25.05.2010 г.
С оглед на всичко изложено, като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1628 от 20.10.2010 г. по ч. гр. д. № 1441/2010 г. на С. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: