3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 03.04.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1469/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С. Г. П. е подал в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба срещу решение № 512 от 10.12.2013 г. по в. гр. д. № 866/2013 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 476 от 16.05.2013 г. по гр. д. № 3142/2012 г. на Великотърновския районен съд в частта по извършване на делбата чрез изнасяне на публична продан на апартамент в [населено място], [улица], и частично са отхвърлени предявени от жалбоподателя претенции по сметки. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответницата по касация Г. С. П. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въззивният съд приел, че допуснатият до делба недвижим имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, но страните нямат непълнолетни деца, за да се урежда въпросът за упражняване на родителските права, относим към възлагането по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК; имотът не е наследствен, за да се разглежда хипотезата на чл. 349, ал. 2 ГПК и тъй като е неподеляем, са налице предпоставките на чл. 348 ГПК имотът да бъде изнесен на публична продан. Произнасяйки се по претенциите по сметките, част от които са отхвърлени от първоинстанционния съд като недоказани, съответно като погасени по давност, въззивният съд посочил, че не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектиращи върху правата на страните, поради което обжалваното решение и в тези части е правилно и законосъобразно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи, че въпреки положените усилия, не намерил практика по спора и счита, че това го прави прецедент, поради което произнасянето на касационната инстанция ще създаде практика по съществен процесуалноправен въпрос, който ще е от значение за точното прилагане /на закона/ и развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Сочи, че от 1972 г. живее в предоставеното от МНО жилище, след закупуването му през 1991 г. единствено той живее постоянно, полага грижи то да бъде в добро състояние и първоначалната му стойност се утроила; че една година преди закупуването му съделителката напуснала страната и в продължение на 24 години живее и работи в У.; от бракоразводното дело е видно, че тя не желае да ползва жилището, тъй като трайно се е устроила и живее извън страната. Жалбоподателят няма друг недвижим имот. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че страните не са изложили обстоятелства, нито са ангажирали доказателства за наличие на някоя от предпоставките за възлагане на имота – всички представени доказателства подкрепят категоричното искане на жалбоподателя за възлагане, което е коментирано с едно изречение, като няма обсъждане на фактите, мотиви и съображения, изводи и констатации, практика. По отношение непризнатите претенции по сметки, съставляващи разходи по общите части на блока, плащането на данъците и таксите, основните ремонти и допълнително увеличената площ на имота вследствие закупуване на допълнително право на строеж и преустройство на избеното помещение в магазин, извършени от 2007 до 2012 г., касаторът се позовава на чл. 30, ал. 3 ЗС, според която всеки от съсобствениците участва в тежестите на съсобствената вещ съобразно дела си.
При това изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
В ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, е разяснено, че обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, без да бъде посочен от касатора определящият изхода на делото въпрос, нито това може да стане като касационният съд изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Наред с това в тълкувателния акт са дадени разяснения какво се разбира под определящ изхода на делото правен въпрос, които не са съобразени при изготвяне на изложението. Същевременно е прието, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В разглеждания случай липсва формулиран правен въпрос /въпроси/, свързан с решаващите правни изводи на въззивния съд и обосноваване на предпоставките на специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, поради което и съгласно разясненията в посоченото тълкувателно решение касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Следва да се посочи и това, че в частта по извършване на делбата въззивното решение не противоречи на задължителната съдебна практика, изразена в ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, приложимо и при действието на ГПК от 2007 г. /в сила от 01.03.2008 г./. Изводът, че разглежданият случай не попада под диспозицията на чл. 349, ал. 1 или чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което делбата не може да се извърши чрез възлагане и имотът следва да бъде изнесен на публична продан, е в съотвествие с разясненията в тълкувателния акт и данните по делото за начина, по който е възникнала съсобствеността /прекратена чрез развод съпружеска имуществена общност/ и обстоятелството, че страните нямат непълнолетни деца.
Доводите в изложението не са съвместими и с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което има предвид не неправилното решаване на даден конкретен правен спор, а произнасянето по такъв правен въпрос, по който липсва съдебна практика или се налага съществуващата практика да бъде променена – т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. В разглеждания случай такива предпоставки не се разкриват.
Въведените в изложението оплаквания за допуснати нарушения на съда при обсъждане на доказателствата по делото, необоснованост и нарушение на материалния закон касаят правилността на решението, която не е предмет на проверката по допускане на касационното обжалване.
Ответницата по касация не е представила доказателства за сторени разноски по водене на делото във Върховния касационен съд, поради което искането й за присъждане на такива не може да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 512 от 10.12.2013 г. по в. гр. д. № 866/2013 г. на Великотърновския окръжен съд по касационната жалба на С. Г. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: