2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 161
С. 02,03,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, І т.о., в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 116 /2011 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на О.-С. против определение от 17.06.2010 г. по ч.гр.д. № 6888/2010 г. на СГС, с което се потвърждава разпореждане от 18.03.2010 г. по гр.д. № 11589/2010 г. на СРС, с което е отхвърлено заявлението по чл.417 ГПК на касатора за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист срещу длъжника Х. транс О.-С. за заплащане на сумата 58 845.31 евро. Жалбата е подадена чрез адв.К. и дори след двукратното й връщане за отстраняване на нередовности, в нея не е посочено дори, че е частна, както и датата на обжалваното определение.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по чл.280,ал.1,т.1 ГПК следвало да се вземе предвид разнородната практика на съдилищата относно решаването на подобен род дела, а по чл.280,ал.1,т.3 ГПК липсвала практика на ВКС дали е необходимо в документа /извлечение/ да се упоменат основанията за предсрочна изискуемост.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалвания въззивен акт, правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС-т.2 ТР 1/2009 ОСГКТК. Касаторът не е посочил такава практика.
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно определение, изключва това определение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното определение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГКТК.
Представеното определение по ч.гр.д. № 3439/2010 г. на СГС не може да обуслови приложно поле по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, защото с него е прието, че е посочен и приложен договор за банков кредит, докато с обжалваното определение е констатирано, че заявителят дори не е посочил номер и дата на договора за банков кредит.
Така формулираният от жалбоподателя въпрос по чл.280,ал.1,т.3 ГПК не може да обуслови приложно поле за допускане на касационно обжалване, защото по него въззивният съд не се е произнесъл в обжалваното въззивно определение от една страна и от друга страна по този въпрос има константна задължителна практика на ВКС за предсрочната изискуемост. В случая е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист, поради неиндивидуализиране на източника на задължението-няма данни по кой договор се претендира вземането.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение от 17.06.2010 г. по ч.гр.д. № 6888/2010 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: