О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
гр. София 20.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – второ гражданско отделение в закрито заседание на 15 април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.д. № 31 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1, вр.чл.280, ал.1 и чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищците Н. А. Б. и Б. А. Б., чрез адв. В. П. и Й. Й. срещу определение № 463/09.11.2009 г. по в.ч.гр.дело № 471/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2625/06.08.2009 г. на Варненския окръжен съд по гр.дело № 1573/2009 г., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на А. съд гр. В. на осн.чл.128,ал.1,т.3 и т.4 от АПК.
Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на обжалваното определение, като незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. В изложението към частната жалба поддържат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд по чл.280,ал.1,т. 1, 2 и т.3-та от ГПК. Правните въпроси, формулирани в изложението са по приложното поле на чл.109 от ЗС и съответно на чл.128,ал.1,т.3 и т.4 от АПК, на чл.129,ал.2 ГПК, вр. чл.127,ал.1,т.4 от ГПК – относно редовността на исковата молба, за правните последици на акта за узаконяване на строеж и по-точно доколко същия дава основание за защита правото на собственост на сграда, която след издаване на такъв акт не може да бъде предмет на изпълнение на заповед за премахване на същата сграда, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Цитирани са решение № 588/29.11.2007 г. по адм. дело № 256/2007 г. на Варненския административен съд и решение № 1364/10.11.1993 г. по гр.дело № 1435/93 г. на IV г.о. на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежни страни и е допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционния съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на А. съд гр. В. на осн.чл.128,ал.1,т.3 и т.4 от АПК. Правната квалификация на предявения иск съдът е определил, като е взел предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба и петитума на същата, и е приел, че се касае до предявен иск с пр.осн.чл.128,ал.1,т.3 и т.4 от АПК – защита срещу неоснователни действия на администрацията, съответно защита срещу незаконно принудително изпълнение, който следва да се разгледа по реда на АПК.
Съдът намира, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 от ГПК, тъй като жалбоподателите не сочат задължителна практика – тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и/или търговска колегия на ВКС, съответно тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС. Цитираното в изложението решение е постановено по адм.дело № 256/2007 г. на Варненския административен съд. Решенията на състави на административните съдилища по конкретни казуси са извън обхвата на чл.280,ал.1,т. 2 от ГПК.
С решение № 1364/10.11.1993 г. по гр.дело № 1435/93 г. на IV г.о. на ВКС е прието, че узаконяването като акт за легализация на незаконния строеж действа с обратна сила и превръща незаконния строеж в законен от времето на извършването му, че административният акт за узаконяване на строежа, извършен в нарушение на изискванията за сервитутни отстояния от съседния парцел **** основание за уважаване на негаторния иск за неговото премахване създава с обратна сила ново правно положение. ВКС се е произнесъл по хипотеза, която не е аналогична на настоящата. Поради това съдът намира, че разрешените правни въпроси с обжалваното определение не са в противоречие с посоченото решение на ВКС и не следва да се допуска касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК.
В настоящият случай не се установява основанието, предвидено в чл.280,ал.1,т.3 от ГПК. За да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК следва разглеждането на правния въпрос да допринесе за промяна на създадена вече съдебна практика, поради неточно тълкуване на правната норма или за осъвременяване на тълкуването й, съответно, когато правната норма е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде съдебната практика осъвременена. Разпоредбите на чл.109 от ЗС, на чл.129,ал.2 ГПК, вр. чл.127,ал.1,т.4 от ГПК са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е налице трайна и непротиворечива съдебна практика.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 463/09.11.2009 г. по в. ч. гр. д. № 471/2009 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: