1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
гр. София, 09.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 420 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. П. Г. срещу решение от 13.01.2011г. по гр. дело № 6876/2010г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, II-Б състав.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в уточнителна молба допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС и с практиката на съдилищата: дали е допустимо и основателно направеното от ответника по исковете възражение за неточно изпълнение на съществуващия договор; допустимо и основателно ли е направеното от ответника и допуснато и уважено от първоинстанционния съд възражение за прихващане.
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на извода, че ангажираните от ответника по иска доказателства не установяват по категоричен начин, че пароструйката се е намирала в един от охраняваните обекти, както и за неправилност на оплакването на касатора за липса на преклузия на направеното възражение за прихващане. Счита, че приложената съдебна практика по въпроса за прихващането е неотносима, тъй като в отделните решения са доказани конкретни договорени насрещни задължения или съответните причинни връзки, изискуеми във всеки конкретен казус. Ответникът претендира и присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението от 22.04.2010г. по гр. дело № 15482/2010г. на Софийски районен съд, 62 състав в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 23 870,29 лв. със законната лихва, считано от 06.08.2009г. до окончателното плащане, сумата 7 393,06 лв. – мораторна лихва и 3 000 лв. – разноски, и след частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт ответникът е осъден да заплати на ищеца още 5 879,60 лв. със законната лихва от 06.08.2009г. до окончателното изплащане и разноски за въззивното производство в размер 1 350,34 лв.
Въззивният съд е установил, че между страните са възникнали правоотношения по сключени на 18.05.2007г. и 21.05.2007г. договори за осъществяване на денонощна физическа въоръжена охрана на обекти, съответно жилищна сграда с търговски площи в строеж в [населено място],[жк], [улица]и жилищна сграда с търговски площи в строеж в [населено място],[жк], Околовръстен път. След обсъждане на събраните доказателства /планове за осъществяване на охрана на двата обекта, свидетелски показания, дневници на обектите, писмо № 83/30.01.2008г., заключение на съдебно-счетоводна експертиза/ в тяхната взаимна връзка решаващият съдебен състав е приел, че ищецът е изпълнил задължението си да организира и осъществи охрана на обектите, поети с двата договора, за което е издал и представените фактури, а ответникът не е доказал плащане на дължимото възнаграждение за извършената услуга през процесните месеци в размер общо по двата договора 29 749,89 лв.
По отношение на направеното от ответника по исковата молба възражение за прихващане със сумата 5 879,60 лв., представляваща сума за закупуване на вещ /водоструйна машина с подгряване и части към нея/, открадната от един от обектите, въззивният съд е изложил съображения, че възражението за прихващане е преклудирано, тъй като е направено извън законоустановения срок. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 371 ГПК, предвид обстоятелството, че първоначално производството се е движело по реда на глава 32 „Производство по търговски спорове“, решаващият съдебен състав е приел, че възражението за прихващане е недопустимо поради необходимостта от събиране на нови доказателства.
Въззивният съд е изложил и съображения за неоснователност на възражението за прихващане – ангажираните писмени доказателства не установяват по категоричен начин, че въпросната вещ се е намирала в един от охраняваните обекти, нито е доказано престъпно посегателство с акт на предвидените в НПК органи, което да се дължи на недобросъвестни и умишлени действия на служител на изпълнителя, чиято вина е доказана по съответния ред със съответните за това актове съгласно уговореното между страните в раздел IV, т. 3 на договорите.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Въпросът за допустимостта на направено от ответника по предявените искове след изтичане на срока за отговор по чл. 367 ГПК възражение за прихващане е релевантен за делото, тъй като от него зависи изходът на спора. Доводът на касатора, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС е неоснователен. Нормата на чл. 371 ГПК представлява изключение от въведения в чл. 370 ГПК принцип за преклузия на правото ответникът да представя доказателства и да прави възражения срещу иска след изтичане на срока за отговор. В цитираната разпоредба е регламентирана възможност възражението за прихващане да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства, или до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение. Що се отнася до това налице ли са предвидените от закона условия за допускане и разглеждане на направено възражение за прихващане след срока за отговор, съдът извършва преценката конкретно в зависимост от данните и доказателствата по делото. В случая съдът е извършил такава преценка, в резултат на което е направил извода, че не са налице предпоставките на чл. 371 ГПК.
Независимо от това, въззивната инстанция е разгледала възражението за прихващане на ответника и по същество, като е приела, че същото не е доказано – не е доказано, че водоструйната машина се е намирала в някой от охраняваните обекти, нито са доказани престъпно посегателство, недобросъвестни и умишлени действия на служител на изпълнителя и вина съгласно уговорките в раздел IV, т. 3 на договорите.
Въпросът дали направените от ответника по исковете възражения за неточно изпълнение на съществуващия договор и за прихващане са основателни, е конкретен, зависи от представените по делото доказателства и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за неправилност на обжалваното решение са основания за касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Неоснователен е доводът за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Приложените решения на различни съдилища не обосновават противоречива съдебна практика, тъй като въпросът за прихващане на насрещни задължения е конкретен за всеки отделен случай, зависи от установяването на конкретни насрещни задължения между различни страни с конкретни доказателства, предствени по всяко отделно дело.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице твърдените от касатора предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 2 250 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.01.2011г. по гр. дело № 6876/2010г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, II-Б състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица]бл. 5-9, ет. 6, ап. 27 да заплати на [фирма], [населено място], кв. П., [улица] на основание чл. 78 ГПК сумата 2 250 лв. /две хиляди двеста и петдесет лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.