ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 164
С., 03.02.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б. С. гр. дело № 705 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В. като процесуален представител на [фирма] С. срещу въззивното решение на С. апелативен съд /САС/ от 28.ІХ.2009г. по в.гр.д. № 1199/2009г.
Ответникът по касационната жалба С. д.на в. р. е заел становище за нейната неоснователност.
Контролиращата страна П на РБ не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение САС по въззивна жалба само на ответника е обезсилил решението на СГС от 24.ІІІ.2009г. по гр.д. № 961/2008г., с което С. дирекция „П” П. ” – е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.2 т.2 от ЗОДОВ 17500лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно спиране от движение през периода м.април – м.декември 2007г. на собствения на ищеца товарен автомобил. Въззивният съд е приел, че предявения иск неправилно е квалифициран под разпоредбата на чл.2 т.2 от ЗОДОВ. С оглед твърденията на ищеца за причиняване на вредите от незаконните действия на орган на изпълнителната власт – М., изразяващи се в незаконно отнемане на регистрационния талон и в спирането от движение на товарния автомобил, които имат административен характер, отговорността на държавата следва да се прецени при наличието или не на предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ, при което е разгледан непредявен иск. А с оглед обстоятелството, че исковата молба е предявена на 26.ІІ.2008г., по силата на пар.4 ал.2 от ПЗР на А. тя следва да бъде разгледана от А съд София.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „по кой член е образувано и гледано делото”, т.е. относно основанието на предявения иск, при условията на чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК. Твърди се, че тъй като има образувано производство, прекратено от Р п, иска е по чл.2 т.2 от ЗОДОВ, а по чл.1 от ЗОДОВ се квалифицират исковете за вреди от административни актове, които задължително трябва да бъдат отменени от административния съд.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В разглеждания случай по релевирания в изложението въпрос касаторът не е посочил и не е представил противоречива съдебна практика. Такава не обосновава приетото в решение № 571/15.V.2006г. по гр.д № 166/2005г. на ВКС ІV-Б отделение, че ангажирането на отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/ се предпоставя от наличие на отменен по надлежния ред незаконосъобразен административен акт. Дали такава предпоставка е налице, обаче, е от значение за изхода на делото по същество, но тя не определя правното основание /квалификацията/ на претенцията /т.е. правната норма, предвиждаща заявеното за защита чрез съда субективно материално право/.
От друга страна, по приложението на чл.2 от ЗОДОВ съдът се е произнесъл в съответствие с вложения в разпоредбата смисъл и с трайната и непротиворечива практика на съдилищата. Отговорността на държавата се ангажира на основание чл.2 от ЗОДОВ само относно вреди, причинени на физически лица, и само в изрично и лимитативно посочените в тази разпоредба хипотези, под нито една от които предявеният от търговско дружество иск не може да бъде подведен. Следва да се отбележи в тази връзка и че наказателно производство не е образувано и не е прекратявано, както твърди касатора, а с постановление на прокурор при СРП е отказано образуването на досъдебно производство по повод регистрацията на товарния автомобил.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на С. апелативен съд, ГК, І-ви състав, № 1217 от 28.ІХ.2009г. по гр.д. № 1199/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: