О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр. София, 17.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1337/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Я. от [населено място] срещу въззивно решение № 474 от 21.11.2013г., постановено по в.гр.д.№ 735/13г. на Хасковския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 42 от 22.01.10г. по гр.д.№ 1951/09г. на Хасковския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Н. И. Я., че Я. А. П., Д. А. Т., Х. А. Т., С. А. Т. и Й. Н. Т. са собственици на поземлен имот с идентификатор 77195.706.215по кадастралната карта на [населено място] с площ от 391 кв.м. и същата е осъдена да им предаде владението върху имота.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е принадлежал и внесен в ТКЗС от Я. Д. Т., починал през 1978г., като правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на ищците в първоинстанционното производство, които са негови наследници по закон, с решение на ОСЗГ /сега ОСЗ/ [населено място] от 28.09.2007г в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. С нот. акт № 56/07г. ответницата е призната за собственик на този имот на основание давностно владение и наследство.
При тези фактически данни е прието, че ищците са собственици на процесния имот и че ответницата го владее без основание. Изложени са и съображения, че последната не е могла да придобие правото на собственост върху имота на основание чл.79, ал.1 ЗС, тъй като давността е започнала да тече от 28.09.07г., нито че са налице предпоставките на § 4а и § 4б ПЗРЗСПЗЗ.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по съществен материалноправен въпрос – спорът за собственост, предявен от наследниците на Я. Т. на основание чл.108 ЗС и по съществен процесуалноправен въпрос, който е повлиял на правилността на постановеното решение при липса на активна процесуална легитимация, както и че съдебната практика по приложението на § 4 ППЗСПЗЗ следва да бъде уеднаквена като ВКС се произнесе ясно и категорично с кой акт става възстановяване на собствеността и следва ли да е налице влязъл в сила план за новообразуваните имоти по чл.28 ППЗСПЗЗ. Във връзка с последния въпрос с молба от 17.01.14г. са формулирани и допълнителни въпроси след преклузивния срок по чл.283 ГПК /касационната жалба е била оставена без движение само за представяне на пълномощно и внасяне на държавна такса/.
Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая всички поставени от жалбоподателката въпроси са във връзка с нейното основно възражение по делото, че реституцията на процесния имот не е приключила, поради което понастоящем ищците не се легитимират като негови собственици. По тези въпроси обаче във въззивното решение липсва произнасяне по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те се били разрешени по задължителен за съда начин с Р № 380 от 23.09.13г. по гр.д.№ 434/11г. на ВКС при първоначалното разглеждане на спора от касационната инстанция, с което е прието, че реституцията на имота е приключила и ищците се легитимират като негови собственици.С посоченото решение това възражение на касаторката е преклудирано, поради което и поставените във връзка с него правни въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване и сочените допълнителни предпоставки за него съгласно цитираното тълкувателно решение не следва да се разглеждат.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 474 от 21.11.2013г., постановено по в.гр.д.№ 735/13г. на Хасковския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: