О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София, 03.04. 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4350/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция преди измененията съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
С решение № 1503 от 12.04.2017 г. по гр. д. № 9473/2016 г. Варненският районен съд уважил иск по чл. 109, ал. 1 ЗС, като осъдил И. С. Б. и П. Д. Б. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на Н. А. Н. да упражнява правото си на собственост и засягащи пълноценното упражняване на правото му на преминаване по отношение на имот ид. № 27125.35.158 по действащите КККР на [населено място], като му предоставят достъп за необезпокоявано упражняване на учреденото в негова полза право на преминаване през част с площ от 97 кв. м. от същия имот и за своя сметка премахнат ограждането й с входна врата и телена мрежа, както и изградените в същата част водомерна шахта и масивна постройка, съгласно означенията в комбинирана скица № 3 към заключението на съдебно-техническата експертиза.
С решение № 1285 от 25.07.2017 г. по в. гр. д. № 1192/2017 г. Варненският окръжен съд потвърдил първоинстанционното решение.
Касационна жалба вх. № 23885 от 23.08.2017 г. е подадена от ответниците И. С. Б. и П. Д. Б. с оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост.
Ответникът по касация – ищец по делото, счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу съдебен акт, който не попада в изключенията по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /в редакция преди измененията съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въззивният съд приел, че с договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 162 от 29.10.2009 г., ищецът се легитимира за собственик на възстановен по реда на ЗСПЗЗ поземлен имот с идентификатор 27125.35.39, идентичен с имот № 035039.
С договор от 29.10.2009 г., сключен на основание чл. 192 ЗУТ, в изискуемата от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите, в полза на ищеца е учредено право на преминаване през имот № 035158, от собствениците на служещия имот. Съдът приел за неоснователни възраженията на ответниците, че договорът не е породил правно действие, по съображения, че предвиденото в закона вписване в имотния регистър по партидата на имота, който се обслужва от учреденото право, и по партидата на имота, върху който е учредено правото, няма конститутивно действие и не е от значение за възникването на правото на преминаване. Вписването има оповестително и защитно действие и е от значение за противопоставимостта на договора на третите лица. За неоснователни са счетени и възраженията, че праводателите на ищеца не са притежавали собствеността върху служещия имот. Правопрекратяващото възражение на ответниците, че са придобили правото на преминаване на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, е прието за недоказано.
След като приел, че ищецът е придобил валидно правото на преминаване, въззивният съд приел за установено, че ответниците са осъществили твърдените в исковата молба действия, които препятстват упражняването на правото му на преминаване и необезпокоявано упражняване на правото му на собственост, като изградили сграда на границата на имотите, водомерна шахта, ограда и врата, като по този начин препятстват свободния достъп до имота, както и неговото ползване. Като основателен и доказан, искът по чл. 109, ал. 1 ЗС е уважен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /предходна редакция/ и поставят следните въпроси: 1. дали изискването за вписване в имотния регистър на договора за учредяване право на преминаване през чужд имот има конститутивно действие или само оповестително и защитно действие – поддържа се противоречие с решение № 126 от 26.04.2013 г. по гр. д. № 357/2012 г. на ВКС, ІV-то г. о.; 2. за начина, по който се извършва преценка на събраните по делото доказателства и за задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, да прецени всички доводи на страните, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои – не, кои възприема и кои – не – поддържа се противоречие с Постановление на Пленума на ВС № 7/1965 г., ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, ІV-то г. о.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /предходна редакция/ за допускане на касационно обжалване по първия въпрос поради това, че не се констатира твърдяното противоречие при прилагане на разпоредбата на чл. 192, ал. 7 ЗУТ. С решение № 126 от 26.04.2013 г. по гр. д. № 357/2012 г. на ІV-то г. о., съставът на ВКС се е произнесъл по въпроса: валидна ли е клаузата за учредяване право на преминаване в договор, след като към датата на сключването му – 15.08.2001 г., законът – чл. 55 ЗС и чл. 192 ЗУТ, не са допускали учредяване на такъв сервитут чрез правна сделка. Поставеният по настоящото дело въпрос не е предмет на задължителната тълкувателна част от мотивите към това решение. Посочено е, че правопораждащият юридически факт на сервитутното право на преминаване е договорът, а записът, че той подлежи на вписване в имотния регистър, възпроизвежда текста на закона, без да е изразено становище по действието на вписването. Становището на въззивния съд по въпроса за действието на вписването в случаи като настоящия не противоречи на закона и практиката по приложението му. По правило целта на вписването е да се даде гласност на вписаните обстоятелства. До вписването им актовете не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху същия имот – чл. 113 ЗС. По изключение, в предвидените в закон случаи, вписването има конститутивно /учредително, правопораждащо/ действие, каквото например е разпореденото от чл. 166, ал. 1 ЗЗД учредяване на ипотека, което се извършва чрез вписване в имотния регистър въз основа на договор или на закона. В съответствие с така изяснения смисъл и значение на вписването, въззивният съд е приел, че вписването не е елемент от фактическия състав на сервитутното право. Съгласно чл. 192, ал. 1 ЗУТ право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите. Следователно, правопораждащият юридически факт на ограниченото вещно право е договорът, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, а предвиденото в чл. 192, ал. 7 ЗУТ вписване на договора в имотния регистър има оповестително и защитно действие по отношение на третите лица. Ето защо липсата на вписване на договора, с който е учредено правото на преминаване, не елиминира неговото правно действие, както е прието и в обжалваното решение.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /предходна редакция/ и по втория поставен въпрос. Правопрекратяващото възражение на ответниците за придобивна давност е прието от въззивния съд за неоснователно по съображения, че не е установено ответниците или техните праводатели да са упражнявали спокойно и необезпокоявано владение върху имота – обект на сервитутното право. В тази връзка съставът на въззивния съд споделил мотивите към решението на първоинстанционния съд и препратил към тях на основание чл. 272 ГПК. И. на придобиване по давност на ограничено вещно право на преминаване през чужд имот изисква упражняваната фактическа власт да съответства на съдържанието на това вещно право. Това означава собственикът на имот, който няма изход на обществен път /а имотът на касаторите, също както имотът на ответника по касация няма такъв изход/, да преминава през чуждия имот като необходимост, за да използва своя имот по начин, съответен на естеството му. Прегледът на данните по делото сочи, че упражняваната от ответниците фактическа власт не съответства на съдържанието на претендираното от тях право. Това е така, защото извършените от тях действия – поставяне в служещия имот на водомерна шахта и изграждане на масивна постройка, както и преграждане на служещия имот от праводателя на ответниците, са извън рамките на ограниченото владение, каквото е необходимо за придобиване на правото на преминаване. Като несъответстваща на съдържанието на сервитутното право върху чуждия имот, владелческата власт на ответниците не може да доведе до придобиване по давност на това право. Ето защо пестеливите мотиви, изложени от първоинстанционния съд, не съставляват основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /предходна редакция/ за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 600 лева по договор за правна защита и съдействие серия Б № 207106 от 28.09.2017 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1285 от 25.07.2017 г. по в. гр. д. № 1192/2017 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. С. Б. с ЕГН [ЕГН] и П. Д. Б. с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], област В., [улица], вх. А, ет. 2, ап. 6, да заплатят на Н. А. Н. от [населено място], в. к. „В.” [жилищен адрес] разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: