О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр.София, 16.03.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 717/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
О. е решение №384 от 15.07.2008г., постановено по в.гр.дело №477/2008г. на П. ския апелативен съд, състав трети, с което е отхвърлен искът на АСПК от гр. С. срещу Е. Р. Я. Г. с фирма “М” гр. Кърджали за сумата от 46 585.46 лв. за неустойка по т.12.2 от договора от 25.06.1998г. за неизпълнение на задължение по т.10.2 от договора. Релевирани са оплаквания за отмяна на решението по чл.281, т.3 ГПК за необоснованост и незаконосъобразност. Касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по жалбата Е. Р. Я. с фирма “М” гр. Кърджали не взема становище по оплакванията в касационната жалба и основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв.
За да отхвърли искът с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД на А. за с. к. Пловдивският апелативен съд е приел, че уговорената неустойка в двоен размер надхвърля значително паричния интерес по сделката, забраната за разпореждане с обекта в продължение на пет години, считано от окончателното заплащане на обекта е в противоречие с конституционния принцип за свободна стопанска инициатива и пазарна икономика, ограничението би имало смисъл, ако освен заплащането на цената, купувачът е поел и други задължения – свързани с предмета на дейност, работни места, инвестиции, които задължения касаят обществения интерес и в този смисъл уговорката противоречи на чл.9 ЗЗД, поради което и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД клаузата е призната за нищожна. Дори да се приеме за действителна клаузата за неустойка, приема съдът, искът е неоснователен, защото извършеното от ответника разпореждане с приватизирания обект, не касае само обекта на приватизация, а цялото предприятие на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, поради което няма нарушение на забраната по чл.41, ал.2 ЗППДОП/отм/.
Според касатора ”противоречиво решавания въпрос – приложимостта на договорната клауза за неустойка и императивната забрана по чл.41, ал.2 ЗППДОП/отм/ дали противоречат на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Въпросът за действителността на клаузата за неустойка по т.12.2 в договора от 15.06.1998г. е съществен материалноправен въпрос, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно чл.26, ал.1, пр.трето ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави, защото са нарушени принципите на справедливост, на добросъвестност, на морала в гражданските и търговските отношения, а целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Разпоредбата, която е от обществен интерес, намира приложение и при търговските сделки, съгласно препращащата норма на чл.288ТЗ. Посочването на съществения материалноправен или процесуаленоправен въпрос обаче не е достатъчно за да се допусне до касационно обжалване въззивното решение. Основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК ще е налице, когато са осъществени кумулативно посочените в закона две изисквания – същественият въпрос да е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото въобще. И тъй като в изложението си за касационните основания касаторът изобщо не е обосновал с какво поставеният от него въпрос по чл.26, ал.1, пр.трето ЗЗД е от значение за развитие на правото не може да се приеме, че атакуваното решение попада в приложното поле на касационно обжалване.
Неоснователно е искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК по т.2 от изложението на касационните основания. Касаторът не е формулирал съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос. Въззивният съд е приел, че с оглед на вида на разпоредителната сделка, извършена макар и в срока по чл.41, ал.2 ЗППДОП/отм/, едноличният търговец не е нарушил забраната на закона, както и т. 10.2 от договора, поради което и не се дължи неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД. Отделно от това, цитираната от касатора съдебна практика касае други фактически състави. Съгласно чл. 280,ал.1,т.2 ГПК критерият за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 т.2 ГПК се отнася до хипотезата, когато по съществения правен въпрос съдилищата са постановили противоречиви решения по идентичен материален или процесуален въпрос . В решение от 16.03.2007г. на ВКС по т.дело № 667/2006г. на първо т.о. ТК е прието, че дарението на ограниченото вещно право на ползване от приватизиран обект не представлява разпоредителна сделка по смисъла на чл.41, ал.2 ЗППДОП/отм/. С решение №109 от 21.02.2007г. на ВКС по т.дело №600/2007г. ТК е прието, че искът по чл.26, ал.1 ЗЗД е неоснователен, тъй като към момента на извършване на разпоредителната сделка с приватизирания обект, забраната за разпореждане е отпаднала, с отмяната на чл.41, ал.2 ЗППДОП. Решението на БАС и определението на САС не представляват източник на съдебна практика, тъй като няма данни разглежданите с тях правни въпроси да са разрешени с влязло в сила решение.
В заключение не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №384/15.07.2008г., постановено по в.гр.дело № 477/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: