ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1678
София, 19. декември 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1339 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 25.02.2009 г. по гр.д. № 1815/2008, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 20.03.2008 г. по гр.д. № 28016/2007, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 128 КТ.
Недоволен от решението е жалбоподателят В. Х. Д., представляван от адв. Й от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за компетентността на В. с. с. да приема нормативни актове и за задължителната сила на приетите от работодателя правила за допълнително материално стимулиране и правомощието на отделен служител да определя дължимостта им, които се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата В. с. с., представляван от юрк. Ваклинова я оспорва, като счита, че въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че правилата за допълнително материално стимулиране не са нормативен, а вътрешен акт и суми за допълнително материално стимулиране се дължат по преценка на работодателя.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сумите за допълнително материално стимулиране се дължат по преценка на работодателя при наличие на установен принос. Те не са част от трудовото възнаграждение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като първият повдигнат въпрос не обуславя крайното решение на съда. Висшият с. с. може да приема подзаконови нормативни актове, но правилата за определяне и изплащане на средства за допълнително материално стимулиране не са нормативен акт. Те не са административен акт, тъй като отношенията между В с. с. и неговите работници и служители са равнопоставени. Вторият повдигнат въпрос обуславя крайното решение на съда, но той не се разрешава противоречиво от съдилищата. В представената съдебна практика са разрешени други въпроси. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, че сумите за допълнително материално стимулиране не са постоянен елемент от трудовото възнаграждение и такива суми се дължат на работника само доколкото съответният ръководител ги е определил по размер, изявлението за определяне на размера е достигнало до работника, но сумите не са изплатени.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 25.02.2009 г. по гр.д. № 1815/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.