ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 286
София, 11. март 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1902 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 28.05.2009 г. по гр.д. № 3577/2005, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 23.06.2005 г. по гр.д. № 5969/2004, с което са отхвърлени предявените искове за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за развалянето му поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Недоволни от решението са жалбоподателите П. М. П. и К. П. Т., представлявани от адв.адв. Николов и П. от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правното значение на знанието на проибретателя за предстоящата в близко време смърт на прехвърлителя и съразмерността на полученото и даденото по договора и за обема на дължимите издръжка и грижи и личното им и системно предоставяне, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Л. А. П., представлявана от адв. Х от САК, я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не се разрешават противоречиво от съдилищата и въззивният съд е съобразил установената съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред възивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при сключването на договора приобретателката не е знаела за предстоящата след 40 дни смърт на прехвърлителя и през времето на действието на договора е предоставила необходимата издръжка и положила необходимите грижи за него, като по времето, когато е била на работа е наела жена, която да я замества. Ищецът, брат на прехвърлителя, също го е посещавал и е проявявал внимание и грижа при посещенията си.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси имат значение за решението по делото, но те не се разрешават противоречиво от съдилищата. В представените решения на Върховния касационен съд повдигнатите въпроси не са разрешен по различен начин. Те нямат значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че при алеаторните договори не е известно отнапред каква ще е насрещната престация, тя може да надхвърли значително полученото, но може и да е незначителна по оценка. Алеаторният договор има основание, каквото и да е съотношението между оценките на насрещните престации. Такъв договор е лишен от основание, когато приобретателят знае за предстоящата в близко време смърт на прехвърлителя, така че няма да изпълни нищо или почти нищо. В случая данни за близка смърт на прехвърлителя е било обективно невъзможно да съществуват, а и той е починал 40 дни след сключването на договора – време, през което той е имал особено належаща нужда от грижи. Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е ненаименован и съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя не са определени в закона. Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка – храна, режийни разноски, дрехи и други, независимо от това че кредиторът разполага с достатъчно имущество и доходи да си я осигурява и сам; и всички необходими грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според нуждата и възможностите му да се справя сам. Поетото задължение за предоставяне на грижи е лично, поради което длъжникът не може да бъде заместен от друг, без съгласието на кредитора. В случая обаче съгласието на кредитора е налице, тъй като липсват каквито и да било доказателства той да се е противопоставял и да не е приемал предлаганите му от друго лице грижи; а и правилото не е абсолютно – длъжникът винаги може да бъде заместен при извършването на действия, за които са необходими специални знания или умения, или по друга причина не може да бъдат извършени лично от длъжника, напр. оказване на медицинска помощ или извършването на манипулации, при които полът и възрастта на страните имат значение. Оказването на внимание и грижи от близки на прехвърлителя не изключват надлежното изпълнение от длъжника, когато те са предоставени по желание на предоставящия, а не защото длъжникът не изпълнява задълженията си.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 28.05.2009 г. по гр.д. № 3577/2005.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.