О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№168
С., 12.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.03.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №807/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№58/04.01.2016г.,подадена от Т. С. М.,чрез пълномощника си адвокат Т. В.,против решение №515/20.11.2015г. на Русенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№712/2015г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №77/12.06.2015г. по гр.д.№290/2015г. по описа на Русенски районен съд,в частта,с която е допусната делба на недвижим имот-апартамент №16,находящ се в [населено място],ж.к.”Изток-ІІ част”,бл.”И. войвода”,вх.В,ет.7,съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 63427.550.1.65,находящ се в сграда №1,разположена в ПИ с идентификатор 63427.7.550,с административен адрес [населено място], [улица],вх.3,ет.7,при равни права между страните.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила,на материалния закон и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба М. Р. Р.,чрез пълномощника си адвокат М. С.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с предявения иск от М. Р. Р. против Т. С. М.,се иска делба на останалото в наследство от общия им наследодател М. К. Ц.-поч.20.01.2014г.,майка на страните,а именно описаните в молбата земеделски земи и апартамент №16,находящ се в [населено място].Съдът е посочил,че ответницата М. е възразила срещу допускане и извършване на делба на горепосочения апартамент,тъй като наследодателката, със саморъчно завещание от 11.11.1996г. й е завещала този имот,чиято автентичност е била оспорена от ищеца М. Р.,с оглед на което страната,която се ползва от него-в случая ответницата М.,следва да установи неговата истинност,съгласно чл.154 ГПК и съответно чл.193 ГПК,чрез пълно и пряко доказване.Съдът е отбелязъл,че въпреки дадените указания на ответницата М. във връзка с доказателствената тежест,която носи последната за установяване истинността на документа,и за която е била назначена съдебно-графологична експертиза от първоинстанционния съд,но същата не е била изготвена, поради процесуалното поведение на ответницата,а именно отказа й да внесе депозит за назначената експертиза,с изрично заявление от последната/в съдебно заседание от 14.05.2015г./,че няма да внесе депозита,тъй като ръкописният текст на завещанието е изпълнен от завещателката М. Ц.,поради което допусната съдебно-графологична експертиза е била заличена,като истинността на представеното саморъчно завещание е останала недоказана и съдът не е зачел същото.Съдът е посочил,че със въззивната жалба,подадена Т. М., е поискано да се назначи съдебно-графологична експертиза със същата задача,както по назначената и впоследствие заличена от първоинстанциионния съд съдбено-графологична експертиза,което искане е оставено без уважение,поради забраната на чл.266 ГПК за ангажиране на доказателства,които са могли да бъдат ангажирани в първоинстанционното производство,още повече че такива са били допуснати в последното,но не са събрани по делото, поради процесуалното поведение на самата жалбоподателката Т. М..
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„При постановяване на решението си Русенският окръжен съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС-основание по член 280,ал.1,т.1 ГПК,по следните процесуалноправни въпроси,които са от значение за решаващите изводи на съда:
1.Длъжен ли е въззивният съд да назначи поисканата във въззивната жалба графологическа експертиза за установяване авторството на саморъчно завещание,при съмнения за необоснованост на фактическите изводи,поставени в основата на първоинстанционното решение,в следствие на събрани от него доказателства?
По този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с т.3 на ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.”,както и
„2.Длъжен ли е въззивният съд да назначи поисканата във въззивната жалба графологическа експертиза за установяване авторството на саморъчно завещание,след като тя е необходима за служебно прилагане на императивната материалноправна норма на чл.25,ал.1 ЗН?
В тази насока становището на Р. противоречи също на т.1 и т.3 от ТР№1/2013г. на ОСГК на ВКС.”
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,същото е постановено в съответствие,а не в противоречие с цитираната от касатора задължителна съдебна практика.Това така,защото е налице предвидената в член 266 ГПК преклузия за допускане и събиране на доказателства пред въззивната инстанция,когато те са могли да бъдат посочени и представени пред първоинстанционния съд,нещо повече,тези доказателства- в случая-назначаването на съдебна графологична експертиза,са допуснати от съда,но не са били събрани по делото,поради отказа на страната,която носи доказателствената тежест,а именно ответницата,настоящ касатор.
По втория формулиран въпрос,също не е налице твърдяното от касатора противоречие с посочената задължителна практика на ВКС.Съдът не може да събира служебно доказателства и в рамките на установеното служебно начало да замести в задълженията ответницата,която носи доказателствената тежест в случая.По отношение задължението за прилагане на императивната правна норма,цитирана в изложението,за да е налице това задължение,първо ответницата следва да установи чрез пълно и пряко доказване автентичността на завещанието,което не е направено от последната в производството по делото.
В точка три от изложението си ,касаторът излага оплаквания за процесуални нарушения,допуснати според него от първоинстанционния съд,при които не се установява кой е автора на завещанието и съдът не е съдейства на страните за изясняване на истината по делото,като отново се позовава на т.3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС,които по своя характер представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК и са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.
Поставеният в точка четири от изложението на касатора въпрос,за който се твърди че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,а именно/цитирам/:
„4.Следва ли при служебно назначена от съда експертиза да бъде заличена в случай,че страната не внесе предварително определените от съда разноски по изготвянето й?Приложимо ли е изискването за предварително внасяне на разноските и в случая на служебно назначаване на експертиза-чл.76 предложение 2-ро ГПК във вр.с чл.75,предложение второ и чл.77 ГПК?”
Като се позовава на решение по гр.д.№3073/2014г. по описа на ВКС,ІVго,постановено по реда на член 290 ГПК.
Така формулираният въпрос е неотносим към решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,не е налице разрешаване на такъв въпрос с последното,поради което е неотносима и цитираната задължителна практика на ВКС,а също така и позоваването на горепосочените норми от процесуалния закон,които се отнасят до начина на определяне на разноските в производството по делото,внасянето на същите и събирането ми по делото.
С оглед изложеното касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото,на ответника по касационната жалба М. Р. Р.,следва да се присъдят направените разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно представения списък по член 80 ГПК и приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №515/20.11.2015г. на Русенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№712/2015г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Т. С. М. да заплати на М. Р. Р. сумата от 500 лева/петстотин лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: