О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 03.04. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2323 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Р. Р. чрез адвокат Н. Д. срещу решение № 1086/02.05.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданска колегия, 1 състав по гр.д. № 4629/2017 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/, отхвърлящо искове по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ на настоящия касатор срещу ЗАД „Алианц България“ АД за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди със законна лихва, настъпили от ексцес, намиращ се в пряка причинна връзка с получени увреждания при ПТП, настъпило на 03.11.2012 г. в [населено място], виновно причинено от водач на автобус, чиято „Гражданска отговорност“ е била застрахована при ЗАД „Алианц България“ АД.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В изложението си касаторът формулира следните въпроси: „1. По материалноправния въпрос за задължението на съда по приложението на чл.20 ЗЗД във връзка със задължението на съда при тълкуване да търси действителната воля в уговорката по чл.5 от спогодбата, а не формално изразената. 2. Материалноправния въпрос за действителността на уговорка между застрахователя по „Гражданска отговорност“ и увреденото лице, предвиждаща отказ на увредения от право на обезщетение за бъдеще вреди, които могат да възникнат в случай на ексцес. 3. Процесуалноправния въпрос, свързан със задължението на съда по чл.235 ГПК, респ. чл.188, ал..1 ГПК (отм.) да разреши спора по делото , като подложи на преценка събраните по делото и относими към спора доказателства и да обсъди доводите и възраженията на страните.“
Ответникът по касационната жалба – ЗАД „Алианц България“ АД не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ал.1 ГПК, поради следните съображения:
По делото е установено от приложените решения № 619/02.10.2013 г. по н.а.х.д № 1093/2013 г. на Шуменски районен съд и № 133/19.12.2013 г. по н.а.х.д. № 417/2013 г. на Шуменски окръжен съд, че на Д. Р. Р. е причинена средна телесна повреда при ПТП, настъпило в [населено място] на 03.11.2012 г. Прието е, че деянието на водача на автобус марка „Отойл М 50.14“, собственост на „Шумен – Пътнически автотранспорт“ ООД, чиято „Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответника, е извършено в тъмната част на деня, при условия на независимо съпричинителство от страна на пострадалия Д. Р., пресичал не на пешеходна пътека, залитайки, при което е последвало падането му на платното на около 20 м. преди кръстовище с пешеходна пътека. За обезщетение на причинените от това ПТП вреди Р. е предявил иск по чл.226 КЗ /отм./ и е образувано гр.д. № 2790/2013 г. пред СГС, по което е изслушано заключение на съдебно-медицинска експертиза от вещо лице Б. Б. – хирург ортопед травматолог за получените увреждания от Р.. Вещото лице е посочило конкретните травматични увреждания, извършената ампутация на палеца на дясното ходило, че и двете ходила са трайно деформирани и общото състояние на пострадалия е увредено, вкл. и от многото му придружаващи заболявания /състояние след исхемична болест на сърцето, артериална хипертония, операция за междупредсърдечен дефект, захарен диабет, диабетна полиневропатия/. Производството по това дело е било прекратено, поради заявен от ищеца отказ от иска по съображение за постигнато извънсъдебно споразумение. Споразумението /договор за спогодба от 04.04.2014 г./ е представено и прието в първоинстанционното производство по настоящото дело с отговора на ответника – ЗАД „Алианц България“ АД на исковата молба на Д. Р.. За да потвърди отхвърлителното решение на СГС, САС се е позовал на това споразумение, в което страните са декларирали, че с подписването му окончателно уреждат отговорността на застрахователя спрямо Р. за причинените му неимуществени вреди и Р. няма да може да претендира по-голям размер за обезщетение за неимуществени вреди, лихви за забава и разноски от уговорения общ сумарен размер на 40000 лв. В спогодбата страните са декларирали, че при изплащане на уговорената сума страните приемат за изцяло и окончателно уредени взаимоотношенията си, след което Р. ще заяви отказ от иска си пред СГС. САС е посочил в мотивите си, че в първоначалната си искова молба Р. изобщо не споменава тази спогодба, тя е представено с отговора на исковата му молба от застрахователя. Самата спогодба не е оспорена от Р., поради което според САС ищецът Р., жалбоподател пред САС не поддържа никакви твърдения за недействителност на същата, в какъвто случай би могъл да търси по-висок размер на обезщетение за вредите, репарирани с тази спогодба. Посочено е, че с оглед декларираното в спогодбата, пострадалият Р. е получил обезщетение за всички вреди от настъпилото на 03.11.2012 г. ПТП, вкл. вредите от влошаване на здравословното си състояние. В сключената спогодба в обособената фактическа част изрично е посочено, че Р. е образувал гр.д. № 2790/2013 г. пред СГС за претендирано обезщетение за 60000 лв., а след констатирани усложнение цената на иска е увеличена на 80000 лв., като е посочена и изслушаната медицинска експертиза, подробно описваща характера и интензитета на получените увреждания, извършените и предстоящи операции, за последващите усложнения е посочена и последната епикриза с номер КП 217 от 27.11.2013 г. от МБАЛ [населено място]. Посочено е още, че застрахователят се е позовал на съпричиняване, че са направени взаимни отстъпки от двете страни, при което са се споразумели застрахователят да изплати на Р. 40000 лв. за неимуществени вреди, лихви за забава и разноски по делото пред СГС, като Р. се задължава след привеждане на тази сума по банковата му сметка в тридневен срок да извърши отказ от предявения иск по гр.д. № 2790/2013 г. пред СГС, какъвто е и направен. В чл.1 от споразумението изрично е уговорено, че с подписването му се урежда окончателно отговорността на ЗАД „Алианц България“ АД спрямо Д. Р. за причинените му неимуществени вреди, предмет на гр.д. № 2790/2013 г. пред СГС и Р. не може да претендира по-голям размер на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, лихви за забава и разноски от уговорения общ размер от чл.2 в спогодбата, а този размер е 40000 лв. В чл.5 от спогодбата страните са декларирали, че в случай на изплащане на уговорената сума в чл.2 страните не си дължат една на друга разноски по воденото дело и приемат за изцяло и окончателно уредени отношенията си за вреди, лихви и разноски, предмет на това дело, както и за усложненията от тези неимуществени вреди във връзка с ПТП от 03.11.2012 г. в [населено място]. Исковата молба пред СГС по гр.д. № 2790/2013 г. е за 60000 лв. с описание на уврежданията, като по настоящото дело, вкл. за ампутация на палеца на десния крак. Настоящото дело е за обезщетение от 30000 лв. като се описват същите травми – ампутация на палеца на десния крак и допълнителни интервенции на другите два пръста /поставени игли и премахването им/. От СГС на ищеца е указано да ангажира доказателства, свързани с проявата на ново страдание и/или съществено усложняване на старите /протокол от о.з. от 13.06.2017 г./. Претенцията е увеличена на 60000 лв. Според САС в самата спогодба е взета предвид неблагоприятната прогноза и последвалото влошаване, с оглед на която е определено обезщетението, което застрахователят е изплатил. Предявените искове са неоснователни щом с подписаната на 04.04.2014 г. спогодба и изплатеното въз основа на нея обезщетение застрахователя е удовлетворил Д. Р. за вредите от настъпилата на 03.11.2012 г. пътна злополука, вкл. вредите от влошаване на здравословното състояние на пострадалия.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Така формулираните въпроси само общо са във връзка с крайния изход на спора, но не и с изложените от САС съображения и доводите на самия ищец в така предявената от него искова молба. Въпросите са във връзка с доказателствата по делото и конкретно спогодбата от 04.04.2014 г., представена от ответника, не от ищеца и без позоваване и изложени доводи от ищеца в исковата молба във връзка с постигнатото в тази спогодба и изменение на здравословното му състояние след сключването й, обуславящо наличието на ексцес, независимо от дадените в тази насока указания от СГС, както се посочи по-горе. В исковата си молба по настоящото дело претендираните вреди са посочени като такива във връзка с уврежданията от процесното ПТП, „настъпили в условията на ексцес“, без да се излагат доводи за измененията в здравословното състояние на ищеца, нито за постигнатата спогодба и промените в здравословното му състояние след нея. При така предявената искова молба и изложени доводи за получените увреждания бланкетното позоваване в исковата молба, че уврежданията са получени в условията на ексцес, изложените доводи на САС, възприемащи изводите и на СГС са, че сключената спогодба обезщетява вредите от процесното ПТП, вкл. с неблагоприятната прогноза и предстоящо влошаване, което изрично е посочено във фактологичната част на спогодбата. Формулираните от касатора въпроси биха били релевантни при изложени доводи от страните и конкретно от ищеца за тълкуване на действителната воля в уговорката по чл.5 от спогодбата /първи въпрос/, каквито доводи не са направени. Съдът не е приел наличие на отказ от право на обезщетение за бъдещи вреди /втори въпрос/, а че неблагоприятната прогноза е взета предвид при постигнатото споразумение и възприетия размер за обезщетяване на уврежданията, липсват други доказателства както и конкретни доводи за наличие на ексцес. Третият въпрос е общо и хипотетично поставен, без посочване конкретно на необсъдените /според касатора/ относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, поради което не покрива общите основания за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива, нито има доказателства за сторени разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1086/02.05.2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав по гр.д. № 4629/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.