О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169/09.03.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Търговска колегия ,второ търговско отделение , в закрито заседание на двадесет и трети февруари , през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА РОСИЦА Б.
като разгледа докладваното от съдия Б. ч.т.д. № 80 по описа за две хиляди и дванадесета година и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.396 ал.2 пр.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК .
Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] против определение № 1816 / 16.11.2010 год. на Софийски апелативен съд , Гражданска колегия , 8 състав , постановено по ч.гр.д № 1644 / 2010 год., с което е отменено определение на Благоевградски окръжен съд, постановено на 22.04.2010 год. по ч.гр.д.№ 99 / 2010 год. , в частта в която е отхвърлена молбата за допускане на обезпечение на бъдещи обективно кумулативно съединени искове на „ Пи Енд Ем Фиксинг анд Фасънърс Холдингс „ Л.. и Д. К. Т. и Д. Е. Т. срещу [фирма] , с правно основание чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД, до размера на 318 268 евро / цена на иска на „Пи Енд Ем Фиксинг анд Фасънърс холдинг „ Л.. / и 168 570,25 евро / цена на исковете на Д. Т. и Д. Т. / , като е допуснато обезпечението , чрез налагане на възбрана върху три недвижими имота , собственост на [фирма] . Жалбоподателят оспорва правилността на определението , с доводи за липсата на солидарна отговорност на [фирма] и [фирма] за изпълнение на сключените съвместно от двете дружества, в качеството на продавачи , два предварителни договора за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти с ищците – купувачи . Намира определението и издадените въз основа на същото обезпечителни заповеди постановени в противоречие с изискванията на Правилника за вписванията , относно индивидуализация на възбранените имоти / чл.24 б.”а” вр. с чл.6 ал.1 б. „в” вр. с чл.6 ал.3 / и изискуемите данни за кредитора и длъжника / чл.24 б.”б” вр. с чл.6 ал.1 б.”а” / .
В изложението за допустимост на касационното обжалване , на основание чл.396 ал.2 предл. трето вр. с чл.280 ал.1 от ГПК , жалбоподателят формулира два правни въпроса : 1 / допустимо ли е предявяване с обща молба, на искане за обезпечаване на бъдещи искове на повече от едно лице , когато молителите извличат правата си от различни правни основания и 2 / допустима ли е обезпечителна мярка „ възбрана „ върху недвижими имоти , попадащи в район с одобрена кадастрална карта, без индивидуализацията им съгласно същата . Претендира се допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК , предвид липса на съдебна практика .
Ответната страна оспорва наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, поради неформулиран правен въпрос от значение за изхода на делото , като намира , че с оглед предмета на производството такива биха били изводите по предпоставките по чл.391 от ГПК , за допускане на обезпечението .
Жалбата е подадена от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е редовна , съгласно чл.396 ал.2 предл. трето ГПК.
Не може да бъде споделен довода на ответната страна, че предмет на обжалване е определението на Благоевградски окръжен съд по гр.д.№ 99/ 2010 год. и администрирайки жалбата, съдът е подменил предмета на обжалване .Макар формално да го е посочил в титулната част на жалбата , интересът си от подаването й жалбоподателят е обосновал с получено уведомително писмо на Агенция по вписванията, за наложени обезпечителни мерки , съгласно определение № 1816 /16.11.2010 год. на САС, спрямо датата на получаване което е преценим като спазен и срока за депозиране на жалбата . В изложението за допустимост на касационното обжалване изрично е посочено като обжалвано определение № 1816 / 16.11.2010 год. на САС . Противен извод не може да се изведе и от съдържанието на касационната частна жалба.
Молбата за допускане на обезпечение на бъдещи искове е подадена общо от „ Пи Енд Ем Фиксинг анд Фасънърс Холдинг „ Л.. , като страна – купувач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и от Д. и Д. Т. , като купувачи по друг предварителен договор . Двата договора, макар еднотипни по съдържание , са с предмет различни имоти , но с общи продавачи – ответните дружества [фирма] и [фирма] . Съвместното договаряне от последните , като продавачи , е било обусловено от притежание в съсобственост на поземления имот, върху който е предвидено застрояването на обектите, предмет на предварителните договори . Тази съсобственост е прекратена с договор за доброволна делба от 03.10.2007 год. , вписан . Съгласно договора за доброволна делба, трите недвижими имота , за които с определението на въззивния съд е допуснато обезпечение чрез възбрана , а именно – къща 3.4 А , къща 3.4 Б и къща 2.4 в [жилищен адрес] находящи се в поземлен имот 16999086 , с площ от 5272 кв.м., в м. „Овиначе „, землището на [населено място], са поставени в дял на [фирма] . Обезпечение е допуснато срещу всяко от двете дружества – продавачи , с възбрана на имоти – собственост на всяко от двете , съгласно договора за доброволна делба, но за пълния размер на вземанията на всеки от ищците / дружеството и физическите лица / спрямо всеки от ответниците , предвид поета от тях с предварителните договори солидарна отговорност . Съдът , обаче, е постановил отделни определения и издал въз основа на тях отделни обезпечителни заповеди съответно : по иска на дружеството – молител и по исковете на Д. и Д. Т. . В молбата за допускане на обезпечението молителите не са се позовавали на бъдещо съвместно предявяване на исковете ,обусловено от съвместна активна процесуална легитимация, в качеството им на другари . Такава се твърди единствено за ответниците – [фирма] и [фирма] .
Молителите са поискали допълване и поправка на очевидни фактически грешки в издадените обезпечителни заповеди, вкл. по определение № 1816/ 16.11.2010 год. на САС , чрез допълване на индивидуализацията на възбранените имоти , в съответствие с одобрената за района кадастрална карта – с посочване на идентификатор / чл. 29 вр. с чл.26 ЗКИР /. В. тази индивидуализация и доказването й молителите са предприели в самото обезпечително производство . С определение на САС, ГК, втори въззивен състав – № 277 / 14.02.2011 год. , след отмяна отказа на първоинстанционния съд , въззивният е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в обезпечителните заповеди, индивидуализирайки възбранените имоти , съгласно искането на молителите и утвърдената кадастрална карта .
При така установеното настоящият състав намира, че формулираните от молителя въпроси са неотносими към решаващите изводи на съда , обусловили допускане на обезпечението : вероятна основателност на иска , доказана обезпечителна нужда и претендирана адекватна на търсената защита и допустима обезпечителна мярка.
Първият от поставените въпроси навежда към отговор за приложимост на предпоставките за субективно съединяване на искове и при произнасяне по тяхното обезпечаване като бъдещи искове / чл. 215 ГПК / . Част ІV-та на ГПК не предвижда субсидиарно приложение на нормите на общия исков процес , а и с оглед предмета на обезпечителното производство, изчерпващо се с определението на съда по допускане или отказ за обезпечаване, не намира смисъл прилагането на аналогични на чл.215 ГПК предпоставки . По начало въпросът е некоректно формулиран, тъй като субективното съединяване на искове , без предпоставките по чл.215 ГПК , не обуславя недопустимост на исковете, а единствено предпоставя разделянето им за разглеждане и решаване в отделни производства , което с оглед преждеизложеното, в обезпечителното производство е лишено от смисъл . Въпросът е ирелевантен за решаващите изводи на съда по допускане на обезпечението , тъй като преценката за наличието на предпоставките по чл.215 от ГПК относно бъдещите искове , както с оглед разпоредбите на Глава ІV-та от ГПК , така и с оглед твърденията на молителите / не сочат съвместна процесуална легитимация, обуславяща качество на необходими другари в бъдещия процес/ , не е била дължима и правилно не е извършвана от съда . В съответствие с твърденията , относими към процесуалната легитимация на молителите , въззивният съд е постановил отделни определения и издал отделни обезпечителни заповеди , с което е осигурено и самостоятелното налагане на обезпечителните мерки , в полза на всеки от ищците – страни по различни предварителни договори за покупко – продажба .
Индивидуализацията на имотите , съгласно одобрена кадастрална карта за района , е твърдяна и установявана от молителите в обезпечителното производство . Следователно , самото искане се явява съобразено с необходимата , съгласно чл.24 б.”а” вр. с чл.6 ал.1 б.”в” и чл.6 ал.3 от Правилника за вписванията , индивидуализация на имотите, позволяваща вписване на обезпечителните заповеди . С определението по допускане поправка на очевидна фактическа грешка в обезпечителните заповеди, , това изискване се явява спазено и от съда. Въпросът изобщо не е съобразен с произнасянето на съда , но дори да би бил , не би се касаело за правен въпрос, обуславящ решаващи изводи на съда по допускане на обезпечението , а за такъв – относим към вписването на издадените обезпечителни заповеди , интерес от което жалбоподателят по начало няма .
Липсата на формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , не предпоставя възможна преценка по допълнителния селективен критерий за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК . Формалното цитиране на разпоредбата не отговаря на изискването за мотивиране на такъв допълнителен критерий . Не съставлява такова мотивиране и твърдението за липса на съдебна практика ,без посочване на конкретна неясна, непълна или противоречива правна норма , тълкуването на която да би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Жалбоподателят следва да възмезди ответните страни за понесени в настоящата инстанция разноски – адвокатско възнаграждение за изготвяне писмен отговор по предявената частна жалба , в размер на 450 лева, на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения , Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1816 / 16.11.2010 год. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 1644 / 2010 година .
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на „ Пи енд Ем Фиксинг анд Фасънърс холдинг „ Л.. , Д. Т. и Д. Т. сумата от 450 лв. , понесени за касационното производство разноски.
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :