О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№17
гр. София, 11.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание от четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ОЛГА КЕРЕЛСКА
АЛЕКСАДЪР ЦОНЕВ
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело №60162/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение №795/19.04.2016 г. по в. гр.д. №4925/2015 г.на Апелативен съд [населено място], ГК ,1-ви състав.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост .Представя се изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Б. Х. Н. от [населено място] чрез адв. Н. И. от САК,оспорва касационната жалба „по същество” в писмен отговор по делото. Не изразява становище относно изпълнението на законовите изисквания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С оглед правомощията си по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд в състав на 3-то г.о. приема следното :
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по гр.д. №9059/2014 г. на Софийски градски съд , ГО, І-8ми състав, с което е отхвърлен предявения от [фирма] [населено място] иск с пр. осн. чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата от 46047 лв., представляваща главница по договор за банков кредит от 04.12.2007 г. заедно със законната лихва от 14.07.2010 г. до окончателното заплащане на задължението ; сумата от 13 578,16 лв., представляваща дължима договорна лихва за периода от 21.12.2008 г. до 14.07.2010 г., както и направените съдебни разноски ,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 26.08.2010 г. по ч. гр.д.№3406/2010 г. на СРС, 35 състав.
С обжалваното решение въззивният съд е постановил отхвърляне на предявените по делото искове по три групи съображения: на първо място съдът е приел , че в процеса не е доказано твърдението на ищеца за наличие на обективни предпоставки по договора за кредит за обявяване на цялото задължение за предсрочно изискуемо към сочената от ищеца дата 16.04.2010 г. За да обоснове този извод съдът се е позовал на това ,че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочено , че банката е упражнила правото си да обяви цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо на осн. чл. 28б”г” и чл. 29б.”в”от договора за кредит, без да конкретизира при фактическите предпоставки на коя точно от посочените в договора няколко хипотези е упражнено това нейно право , на коя дата , нито се е позовала на неизпълнение на конкретно договорно задължение.В исковата молба според съда също липсва конкретизиране на на неплатените месечни вноски по падеж и размер , както и на периода на забавата като е посочено само, че кредитополучателят е допуснал забава в плащането на повече от една месечна вноска по погасителния план, който не е представен по делото . Прието е , че приетата по делото съдебно счетоводна експертиза сама по себе си не може да установи настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, доколкото същата установява факти и обстоятелства, които не са наведени валидно като твърдения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба.
За да отхвърли исковете на второ място съдът е приел, че по делото не е установено наличието на субективната предпоставка за предсрочна изискуемост, а именно достигането на изявлението на банката за упражнено право на предсрочна изискуемост до длъжника и до поръчителя чрез надлежното им уведомяване при условията на чл. 34 от договора. Според съда дори да се приеме , че уведомлението е връчено редовно на ответника при условията на чл. 34 от договора /доколкото същото е достигнало фактически до адреса на поръчителя, посочен в договора/ , същото не е породило валидно правно действие тъй като в него не са посочени конкретно обективните предпоставки за обявяване на цялото задължение по кредита за предсрочно изискуемо. На трето място като основание за отхвърляне на исковете съдът е посочил обстоятелството за извършеното на 03.11.2010 г.от министерството на труда и социалната политика плащане в полза на банката на главницата в размер на 46 047,47 лв. по силата на рамков договор за реда и условията за предоставяне и обезпечаване на кредити.
При тези основни мотиви на въззивният съд ,обусловили изхода на спора в представеното по делото Изложение са формулирани две групи въпроси , като по отношение на първата група касаторът сочи, че е изпълнено допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК ,а по отношение на втората група- допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Първата група въпроси са както следва: 1.„Какви реквизити следва да съдържа извлечението от счетоводните книги, за да е редовен документ , въз основа на който да е бъде издадена заповед за незабавно изпълнение?”
2. „Как следва да процедира въззивния съд, когато констатира, че първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск, ако исковата молба е била нередовна, но не са дадени указания за отстраняване на съответната нередовност ?”
3. „Ако съдът не е дал указания за конкретизиране размера на иска и периода, за който търсената сума се дължи , а от назначената и приета по делото експертиза фактите безспорно се установяват, следва ли искът да бъде отхвърлен?”
4.”Ако съдебно- счетоводната експертиза установява факти и обстоятелства , които не са наведени валидно като твърдения в исковата молба , следва ли искът да бъде отхвърлен , с оглед разпоредбата на чл. 162 ГК.? „
Във връзка с така поставените въпроси и с оглед допълнителното основание, на което се позовава , касаторът е посочил и представил задължителна съдебна практика на ВКС.
Така формулираните въпроси обаче касаят една част от решаващите мотиви на въззивното решение и с оглед на това съображенията на съда във връзка с тях, сами по себе си нямат обуславящ изхода на спора характер. Същото се отнася и до втората група въпроси , които се отнасят отново до индивидуализацията на претендиранато право/ въпрос №1,2/, надлежното уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на вземането и оттам възникването на правото за предсрочна изискуемост / въпрос №3/. Доколкото исковете са отхвърлени и по други съображения, които бяха посочени по- горе така формулираните въпроси като цялост не обуславят изхода на спора. Това е достатъчно основание касационното обжалване да не се допусне/ виж в тази връзка разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. ОСГТК на ВКС относно характеристиката на правния въпрос като основна обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване/.Същевременно следва да се посочи , че по отношение на втората група въпроси съдът не е обосновал в достатъчна степен и посоченото от него допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените разноски в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №795/19.04.2016 г. по в. гр.д. №4925/2015 г.на Апелативен съд [населено място], ГК ,1-ви състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Б. Х. Н. от [населено място] направените в настоящото производство разноски в размер на 1000лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: