О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 04.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 272 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната и частната жалба на Г. Д. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. Ш., против въззивното решение № 261 от 8 декември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 461 по описа на окръжния съд в гр. Сливен за 2011 г., с което е обезсилено решение № 643 от 12 август 2011 г., постановено по гр.д. № 5038 по описа на районния съд в гр. Сливен за 2010 г. като постановено по ненадлежно предявен иск, оставена е без разглеждане исковата молба и производството по делото е прекратено.
В жалбата и в частната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – исковата молба не страда от пороците, твърдяни в мотивите към разпореждането за оставянето й без движение, тъй като в нея са посочени подробно и изчерпателно фактите, на които се основава искането, като е налице изрична препратка към протокол № 1 от 3 февруари 2009 г., приложен като писмено доказателство към делото, в който са посочени детайлно видовете извършени от строителя работи тяхното количество единична цена и обща стойност; фактът, от който произтича претендираното в исковата молба право, е извършеният ремонт на покрива, като не е необходимо исковата молба да съдържа индивидуализация на конкретните видове СМР, а дали е имало такъв ремонт, точно в какъв обем и каква е неговата стойност, ще се установи в хода на процеса; неправилно въззивният съд счита, че е невъзможно исковата молба да препраща към приложение към нея; не може да се приеме виждането на въззивния съд, че претенциите за заплащане на отделните видове ремонтни работи представляват множество обективно съединени искове и исковата молба следва да се остави без движение с указание за посочване на отделните цени на исковете – целият обем на работата по подмяна на покривната конструкция е включен в предявения главен осъдителен иск; конкретизацията на извършените СМР по количество, единична стойност и обща цена е такова по съществото на спора и не засяга редовността на исковата молба; твърдението за нередовност на исковата молба е било вече разглеждано от първата инстанция; разпореждането на съда за оставяне на исковата молба без движение е неясно формулирано и възпроизвежда разпореждането в съобщението непълно, препис от разпореждането не е връчено, а е връчен препис от определението за частично прекратяване на въззивното производство. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по въпросите: необходимо ли е в настоящия казус с исковата молба да се изброяват по разбивка извършените строително монтажни работи по тяхното количество позиции, единична цена и обща стойност; допустимо ли е препращане в исковата молба към приложени към нея писмени доказателства с оглед конкретизация във фактическите твърдения относно вида, позициите, количеството, единичната цена и общата стойност на извършените СМР; представляват ли претенциите за заплащане на отделните ремонтни дейности множество обективно съединени искове; допустимо ли е при неясно и ненадлежно дадени указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба същата да се връща на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Твърди се, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практика на ВКС по отменения ГПК и въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Сочат се две решения на ВКС по отменения ГПК, определение на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК и определение на ВКС по чл. 288 ГПК.
Ответницата М. Д. П. от [населено място], в отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалните й представители адв. Д. П. и Д. Х. и в отговор на частната жалба чрез адв. Д. П., сочи доводи за неоснователността на жалбите.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че съдът указал на ищеца да отстрани констатирани нередовности на исковата молба, но те не са отстранени в едноседмичния срок от получаване на съобщението, а вместо това в съдебното заседание процесуалният представител на ищеца излага подробни съображения за незаконосъобразност на разпореждането; въззивният съд е намерил исковата молба за нередовна поради несъответствие между изложените фактически твърдения и формулирания петитум – посочен бил брой и вид СМР, който не съответства на претенцията за заплащане, а исковата молба препраща към протокол; на ищеца е указано ясно и точно да посочи броя и вида на извършените СМР, като в съобщението указанията са възпроизведени дословно; препис от разпореждането за оставяне на исковата молба без движение не е връчен на ищеца, тъй като този акт не подлежи на самостоятелно обжалване; пропускането на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба се дължи на проявена небрежност на самата страна.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по уточнения от състава на касационния съд обуславящ изхода на спора въпрос: необходимо ли е при иск за заплащане на необходимите разноски по извършени строително монтажни работи в съсобствен имот в исковата молба тези работи да бъдат посочени поотделно като позиции и стойност и може ли исковата молба да препраща към приложени към нея писмени доказателства, съдържащи описание на съответните строителни работи и тяхната стойност. По този въпрос отговор не се съдържа в представените с касационната жалба съдебни актове, и на настоящия съдебен състав съдебна практика по него не е известна, поради което обжалването следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По въпроса представляват ли претенциите за заплащане на отделните ремонтни дейности множество обективно съединени искове въззивният съд не се е произнасял, поради което и той не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Последният въпрос – допустимо ли е при неясно и ненадлежно дадени указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба същата да се връща на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, също не налага допускане на касационното обжалване, тъй като спорът е относно правилността на даденото от въззивния съд разрешение по редовността на исковата молба, а видно от разпореждането на въззивния съд от 4 ноември 2011 г., за конкретния спор то е достатъчно ясно, и препис от разпореждането е било изпратено на касатора (л. 30 от въззивното производство).
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 148,55 лева.
По частната жалба на Г. Д. К. чрез адв. Ш., против определение № 714 от 30 декември 2011 г., постановено по същото въззивно гражданско дело, касационният съд ще се произнесе с крайния си съдебен акт.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 261 от 8 декември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 461 по описа на окръжния съд в гр. Сливен за 2011 г.
УКАЗВА на Г. К. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на съда доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 148,55 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: