3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
[населено място], 08.01.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение,в закрито заседание на петнадесети декември, две хиляди и четиринадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 3508 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на Я. М. Ф. против определение от 18.07.2014 год. по ч.гр.д.№ 5006 / 2014 год. на СГС, ТО, 6 състав, с което е потвърдено определение от 20.01.2014 год. по гр.д.№ 2693 / 2012 год. на СРС, 62 състав – за прекратяване производството по предявения от Я. Ф. против С. Н.,по реда на чл.422 ал.1 ГПК, иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,за установяване вземане на ищеца спрямо ответника в размер на 25 000 лева,на основание запис на заповед от 11.04.2011 година.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение с довода,че производството е било преждевременно прекратено,в резултат на влязло в сила определение за обезсилване заповедта за изпълнение,съставляваща абсолютна процесуална предпоставка за иска за допустимостта на иска,без да се предостави на ищеца възможност да измени иска си / очевидно визирайки предявяването на осъдителен иск за вземането ,макар да не е конкретизирал изменението нито в частната си въззивна, нито в настоящата частна касационна жалба /.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Производството по предявения по реда на чл. 422 ал.1 ГПК , установителен иск е прекратено от първоинстанционния съд поради междувременно – след подаването му – обезсилване,с влязло в сила определение, на заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл.417 т.9 пр.първо ГПК,съставляваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяването му.След влизане в сила определението за обезсилване заповедта за изпълнение, първоинстанционният съд не е оставил производството без движение,предоставяйки на ищеца възможност да приведе вида на търсената защита в съответствие с правния си интерес. Въззивният съд не е счел,че първоинстанционният съд е процедирал неправилно, позовавайки се на мотивите на ТР № 4 / 2014 год. по т.д.№ 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС – т.11б , които обаче касаят недопустимост на изменение на основанието или размера на иска, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК – каквото изменение не би било налице при промяна единствено вида на търсената защита,но все за същото вземане – от 25 000 лева, основано на същия запис на заповед – от 11.04.2011 год. .
Независимо от довода за неправилност на въззивното определение,развит от жалбоподателя в частната жалба, в изложението по чл.280 ал.1 ГПК същият изобщо не е формулирал конкретен правен въпрос,като се съобрази че би следвало да е и такъв,с идентичен спрямо довода за неправилност на атакуваното определение предмет – касаещ законосъобразността на процесуалните действия на първоинстанционния съд във връзка с обезсилена,в хода на вече инициирано съдебно производство по реда на чл.422 ал.1 ГПК,заповед за изпълнение.Нещо повече – в обстоятелствената част на изложението са развити съображения напълно различни от касационния довод за обжалване на въззивното определение,относими към правилността на самото обезсилване.Неотносима към довода за неправилност в частната жалба е и цитираната – в обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК / несъстоятелно посочена т.1 на чл.280 ал.1 ГПК / съдебна практика : реш.№ 5287 / 17.07.2012 год. по гр.д.№ 8740/2011 год. на СГС / касаещо обезсилване на производство по реда на чл.422 ал.1 ГПК като недопустимо, но поради влязла в сила заповед за изпълнение, с оглед подадено след срока по чл.414 ГПК възражение на длъжника, съобразено като обстоятелство във висящото исково производство / и опр.№ 6330 / 11.04.2012 год. по в.ч.гр.д.№ 4371/2012 год. на СГС / вероятно касаещо отмяна на разпореждане за обезсилване на заповед за изпълнение – доколкото мотивите не конкретизират предмета на отмененото разпореждане, но следва логично от съображенията за отмяната му – поради неуказана на кредитора възможност за предявяване на иска по чл.422 ал.1 ГПК, с оглед депозираното от длъжника възражение по реда на чл.414 ГПК /.
Неформулирането на конкретен правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Но дори да би бил формулиран такъв,относим към довода за неправилност,въведен с частната жалба, то не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като преждепосочените актове не разрешават такъв правен въпрос, а и не е установено влизането им в сила като казуална съдебна практика, съгласно задължителните указания на ТР № 1/ 2010 год. по т.д.№ 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС – т.3.Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е достатъчно за обосноваване на този допълнителен селективен критерий,което и съгласно задължителните указания на т.4 на преждепосоченото Тълкувателно решение предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма и създадена по тълкуването й противоречива съдебна практика или непротиворечива такава,но с обосноваване на нужда от преодоляването й като неправилна, поради изменение на законодателството или развитието на обществените отношения, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 18.07.2014 год. по ч.гр.д.№ 5006 / 2014 год. на СГС,ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :