3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
С., 24,03,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 142/15 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение №1124 от 16.05.2014г. по ч.т. №198/2014 г. на Софийски апелативен съд .
Ответниците по частната касационна жалба – [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.Претендират разноски – юристконсултски възнаграждения.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение №7390 от 15.11.2013г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото,образувано по искова молба на [фирма] – [населено място] против [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] иск за прогласяване на нищожност на договор за продажба, сключен между ответниците по реда на ЗОЗ на 18.05.2013г.За да постанови този резултат, въззивният съд е посочил, че правният интерес от завеждане на иска, ищецът е обосновал с това, че ответниците не са допуснали изнасянето на вещи, за които той е твърдял, че са били придобити от него с договор за продажба от 27,12.2012г. от [фирма] – заложен длъжник на втория ответник, като датата на придобиване на неговите права е предхождала датата, на която заложния кредитор [фирма] е вписал пристъпване към изпълнение – 30.01.2013г.Затова ищецът счита, че дори и някои от процесните вещи да са били част от заложната съвкупност, то те са напуснали съвкупността на 27.12.2012г. при преминаване на собствеността по договора за продажба от същата дата.Тези твърдения съдът е преценил, като очертаващи правния интерес на ищеца, атакувайки договора за продажба между ответниците да запази вещите в своя патримониум, противопоставяйки своите придобити по реда на продажбата вещни права.Така е изведено, че в основата на предявеният иск е спор за собствеността на продадените по реда на ЗОЗ вещи, което съгласно изричната забрана на чл.37, ал.4 ЗОЗ вр. чл.482,ал.2 ГПК е недопустимо, както и правилно е било съобразено от първостепенния съд.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, обвързва допускането до разглеждане на подадената частна касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение,касаторът е посочил като основание за допускане на касационно обжалване разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Страната е очертала предмета на спор, като накратко е интерпретирала мотивите на обжалвания акт.Формулирала е въпросите : „ Попада ли в приложното поле на разпоредбата на чл.37,ал.4 ЗОЗ хипотеза при която продаденото по реда на ЗОЗ имущество е чуждо, но то не е било предмет на особен залог. и 2 / Допустим ли е иск за прогласяване на нищожност на договор за продажба на движими вещи, сключен по реда на ЗОЗ, ако искът е предявен от лице, твърдящо че е собственик на вещите срещу прехвърлителя и приобретателят, при условие че ищецът твърди, че вещите не са били предмет на особен залог”. Страната е посочила, че по тези въпроси нямало формирана съдебна практика и накратко е поддържала неправилност на изводите на съда.
Касаторът не обосновава извод за наличие на основание за допускане на определението до касационно обжалване.Дори и от поставените въпроси да може да бъде изведен релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпрос, въпреки, че същите са основани на твърдения на страната, а не на разгледаните по-горе решаващи правни изводи на съда, то налице би било само общото основание за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. В случая страната не е развила конкретни доводи, относими към фактическия състав на основанието- конкретни правни норми, които да са обосновани като непълни или неясни и според нея нуждаещи се от тълкуване,след заявеното че липсва съдебна практика. Общо изложените оплаквания за неправилност на определението не са свързани с поддържаното основание, тъй като изложението съдържа единствено кратките доводи на страната за предполагаема злоупотреба с права, а те са ирелевантни спрямо основанията за допускане до касационно обжалване на постановеното определение.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК на ответниците по касация – на всеки едни от тях следва да бъдат присъдени разноски- по 5000лв. – претендирано юристконсултско възнаграждение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1124 от 16.05.2014г. по ч.т. №198/2014 г. на Софийски апелативен съд .
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] сумата от 5000лв. и на [фирма] – [населено място] сумата от 5000лв. – съставляващи направени от тях разноски за настоящето производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: