3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
гр. София, 05.02.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 7263 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 08.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 7925/2012 г. от ІV-д състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок, като е насочена против решение на въззивна инстанция, касаещо основателността на предявен иск с цена над 5 000 лева /независимо от уважения размер/, поради което е и процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ, като е приел същия за основателен до уважения размер. В тази част решението е обжалвано с касационна жалба и във връзка с произнасянето на съда по този иск, са поставени и правните въпроси, касаещи допустимостта на касационното обжалване. Спорен пред въззивната инстанция е правния въпрос относно началото на срока за явяване на работника за започване на работа, след възстановяването му от съда със съдебно решение, съгласно разпоредбата на чл.345, ал.1 КТ. Съдът е приел, че за да е основателен иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ, следва да са налице кумулативно дадените в закона предпоставки – работникът да е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност с влязло в сила решение, да се е явил в предприятието за да започне работа в срока по чл.345, ал.1 КТ, както и да не е бил допуснат от работодателя да изпълнява работата, на която е възстановен.
Решението, с което ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност е влязло в сила на 25.07.2005 г., като препис от решението и изпълнителен лист за присъдените суми с това решение, ищцата е получила на 27.09.2005 г., а е подала молба за удостоверение за възстановяване на работа по смисъла на чл.345 КТ на 06.02.2008 г. и го е получила на 11.02.2008 г. Съдът е приел, че от последната дата тече и четиринадесет дневния срок по чл.345, ал.1 КТ, независимо от узнаването за решението значително по-рано, оттам е направил и изводи за основателност на предявения иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ.
В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос относно началото на срока по чл.345, ал.1 КТ, дали този срок започва да тече от датата на уведомлението на съда за възстановяването на работа на работника в случаите, в които работникът или служителят е узнал за решението в един предходен момент. В тази насока се твърди, че произнасянето на съда по този правен въпрос е в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се противоречие с възприетото по същия правен въпрос с решение №440/10.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 537/2009 г. от ВКС, ІV гр.отд. Решението на ВКС е постановено по реда на чл.290 ГПК и представлява задължителна съдебна практика и практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 ГПК, предвид указанията дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С това решение е прието в отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване в конкретния случай, че когато от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление на съда за възстановяването му на работа, срокът, съобразно правилото на чл.8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването. Като е приел противното на така поставения правен въпрос, въззивния съд се е произнесъл по него в противоречие с практиката на ВКС по същия въпрос, поради което касационното обжалване следва да се допусне, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 50 лева, за разглеждане на касационната жалба по същество.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 7925/2012 г. от ІV-д състав на Софийски градски съд.
УКАЗВА на [фирма] да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 50 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.