О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.174
гр. София, .06.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4240 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 302 от 12.06.2008 г. по гр. д. № 377/2008 год. на Великотърновския окръжен съд е оставено в сила първоинстанционното решение от 18.02.2008 год. по гр. д. № 740/2007 год. на Великотърновския районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на Р. Б. Н. от с. А., извършено със заповед № Р* от 27.02.2007 год. на началника на РИО, гр. В., същата е възстановена на предишната длъжност “директор” на ОУ “ Хр. Б. ”, с. А. и ответникът Р. и. по о. /РИО/, гр. В. е осъден да й заплати обезщетение в размер на 3 010.50 лв. за оставането й без работа в периода 28.02.2007 год. – 28.08.2007 год., ведно със законната лихва и разноски по делото.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба от ответникът РИО, гр. В., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи. В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – същественият материалноправен въпрос, касаещ извода на въззивния съд за липса на дисциплинарно нарушение от страна на ищцата, обуславящо дисциплинарното наказание уволнение, е решен в противоречие с практиката на ВКС, онагледена в представените три решения.
В представения писмен отговор ищцата оспорва наличието на предпоставките за допустимост на касационната жалба, респ. оспорва я и по съществото й.
Предмет на настоящето производство е наличието на основанията за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение. С него въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което уволнението е признато за незаконно и са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ, е приел, че описаните в заповедта за уволнение факти не представляват тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, за да обоснове налагане на дисциплинарното наказание уволнение. Работодателят не е извършил преценка на допуснатото нарушение с оглед обстоятелствата, при които е извършено – заповед на министъра на о. за обявяване на грипна ваканция в училището, като не е съобразил липсата на вредни последици от допуснатото от ищцата освобождаване на учителите и персонала в периода на обявената грипна ваканция, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ, поради което и неправилно е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание. Следователно, същественият материалноправен въпрос, решен от въззивния съд, е този за същността на нарушението и дали то представлява тежко дисциплинарно такова, по смисъла на КТ. Според касатора същият е решен в противоречие с представената практика на ВКС.
Поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение е налице, с оглед представените влезли в сила съдебни решения. В представеното такова с № 127/5.03.2007 год. на ІІІ г. о. на ВКС е прието, че липсата на писмено разрешение за ползуване на отпуск означава, че неявяването на работа на ищцата представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Видно от заповедта за уволнение в настоящия казус дисциплинарното уволнение на ищцата е наложено и поради това дисциплинарно нарушение, описано в т. 1 – същата не е представила молба за ползуване на платен годишен отпуск за периода 23.01.2007 год. – 26.01.2007 год., в който не се е явила на работа. Въззивният съд не е изложил съображения по това дисциплинарно нарушение, а приел, че допуснатите от ищцата други нарушения, описани в заповедта, не представляват тежки такива, по смисъла на закона, които да обосноват налагане на уволнението. Следователно по този съществен материалноправен въпрос за характера на описаното нарушение е налице противоречиво решаване от съдилищата, в какъвто смисъл е и решението с № 1* от 13.10.2005 год. по гр. д. № 1153/2003 год. Направеният от въззивния съд извод за липсата на тежко нарушение на трудовата дисциплина е по въпрос, решаван противоречиво в представените съдебни решения, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 302 от 12.06.2008 год. по гр. д. № 377/2008 год. по описа на Великотърновския окръжен съд по подадената от Р. и. по о. , гр. В. касационна жалба срещу него.
Делото да се докладва на Председателя на ІІ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: