О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 17.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………. и с участието на прокурора…….…………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2561 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК – във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК и чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба (погрешно означена още и като „молба”) с вх. № 9151/25.V.2017 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от определение № 2352 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 19.VІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 1912/2016 г., с която е било отказано изменяване /намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК/ на присъдените в полза на ищеца В. С. С. за двете предходни инстанции разноски в размер на сумата от общо 1 345 лв. с въззивното решение № 1223/30.V.2017 г. по същото дело.
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за неправилност на атакуваното определение: като постановено както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което той претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдели намалени присъдените на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца В. С. С. разноски: „с оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС за минималния размер на адвокатските възнаграждения”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба В. С. С. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на наведените в нея оплаквания за неправилност на определението по чл. 248, ал. 1 ГПК в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата частна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Въззивната инстанция е споделила решаващия извод на първостепенния съд за неоснователност на възражението на търговеца настоящ частен жалбоподател с правно основание по чл. 78, ал. 5 ГПК, констатирайки в тази връзка „незначително надвишаване на определения минимален размер, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения”.
Съгласно т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност – по реда на чл. 78, ал. ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение „и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер”. Разяснено е, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото и затова, когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай – напр. задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси, определя сложност в по-ниска степен.
В процесния случай устните състезания по делото пред въззивната инстанция са приключили в откритото съдебно заседание пред САС, проведено на 22.V.2017 г. Затова приложима е предпоследната редакцията на Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към ДВ, бр. 84 от 25.Х.2016 г. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 10 от тази наредба минималният адвокатски хонорар за една инстанция по гражданско дело, образувано като производство по Търговския закон по иск на съдружник или акционер срещу дружеството, е 800 лв. (осемстотин лева). Следователно за две инстанции този хонорар би следвало да е в размер не по-нисък от 1 600 лв., докато в процесната хипотеза той възлиза само на 1 345 лв. /или с 255 лв. по-малко от законоустановения минимум/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2352 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 19.VІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 1912/2016 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е било отхвърлено възражението на [фирма]-София по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2