О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
гр. София, 30.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4612/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 223 от 25.03.08г., постановено по в.гр.д. № 57/08г. на Пазарджишкия окръжен съд е оставено в сила решение от 21.11.07г. по гр.д. № 172/07г. на Пещерския районен съд, с което на основание чл.32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на урегулиран поземлен имот І-472 в кв.51 по плана на с. Б., П. област като е постановено ищците П да ползват реално 412 кв.м., оцветени в червено на скицата към заключението на вещото лице Б. Г. , прието в с.з. на 23.10.07г., а ответниците А. И. Н. и И. Х. Н. да ползват 412 кв.м., оцветени в синьо на скицата към същото заключение. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на посоченото дворно място с площ от 824 кв.м., разположено на две улици, като ищците притежават в режим на съпружеска имуществена общност ? ид.част от него и построената в източната му половина нова жилищна сграда, а ответниците притежават останалата ? ид.част от мястото, заедно с построена на калкан полумасивна жилищна сграда. С оглед обстоятелството, че страните не са постигнали уговорка относно начина на реално ползване на мястото и между тях са налице недоразумения по този въпрос съдът е приел, че предпоставките на чл.32, ал.2 ЗС са налице и че възприетият вариант за реално ползване е най-целесъобразния, съобразен с правата на страните и с фактическото положение на имота. По отношение на съществуващия между страните спор за ползването на намиращия се между долната част на жилищните сгради проход, представляващ част от застроената площ на новата жилищна сграда, който преди време е осигурявал и достъп до избени помещения в сградата на ответниците, чийто вход откъм него понастоящем е зазидан, е прието че същият е спор за собственост, който е извън предметните рамки на настоящото производство за разпределение ползването на дворното място и не може да бъде решаван в него.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. И. Н. и И. Х. Г. /Ненова/, в която се релевират всички основания по чл.281 ГПК за неговото касиране.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос – по приложението на чл.32, ал.2 ЗС, които е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. На първо място следва да се отбележи, че касаторите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същите се позовават на определение № 175 от 30.12.76г. по ч.гр.д. № 2180/76г. на ВС, І г.о. следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В случая и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице, тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на посоченото определение, в което е прието, че искът по чл.32, ал.2 ЗС е недопустим, когато с него се иска заместването на недадено от ответниците-съсобственици съгласие за преустройство на общи части на жилищна сграда, доколкото в този случай не се касае за управление на общата вещ, а за действие на разпореждане с вещта.
Последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК също не е налице, тъй като същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или когато има съдебна практика, но тя е неправилна и трябва да бъде променена. В разглеждания случай релевантни доводи в тази насока не са изложени, а вместо това се правят оплаквания по чл.281 ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство. Посоченото основание за допускане на касационно обжалване изисква произнасянето от съда по поставения въпрос да е свързано с непълноти или неясноти на правната уредба, с оглед изясняването й по пътя на тълкуването, а в случая непълнота или неяснота на правната уредба не е налице, като наред с това по него съществува и трайно установена съдебна практика на ВКС.
С оглед изложеното подадената от А. И. Н. и И. Х. Г. /Ненова/ касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
При този изход на делото ответниците по жалбата имат право на разноски за настоящото производство, но в случая разноски не следва да се присъждат, тъй като липсват данни такива да са били направени от тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 223 от 25.03.08г., постановено по в.гр.д. № 57/08г. на Пазарджишкия окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: