О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1175
гр. София, 28.12.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1144 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 14.07.2009 год. по гр. д. № 127/2009 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 9.02.2009 год. по гр. д. № 36/2008 год. на П. районен съд, с което е отхвърлен предявения от К. Ж. К. против О. П. установителен иск за собственост по наследство и давностно владение на имот – нива с площ 24 134 кв. м., седма категория, находяща се в м. „Б” в землището на с. К., представляващ поземлен имот с № 0* по КВС за същото землище.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът, чрез пълномощника му адвокат Т. Я. , с оплаквания за неговата неправилност в частта, с която е отхвърлен иска за имот с площ 3 дка, представляващ идеална част от спорния такъв, с молба за отмяната му и вместо това предявеният установителен иск за него бъде уважен.
Ответната О. П. не е взела становище по жалбата.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа становище за наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че произнасянето на въззивния съд по въпроса относно придобиването на право на собственост върху идеални части от недвижим имот е в противоречие с приетото в представеното решение на ВС – № 546 от 6.04.61 год. по гр. д. № 959/61 год. І г. о.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което искът за собственост е отхвърлен, въззивният съд е приел, че ищецът не е установил в изпълнение на доказателствената си тежест обстоятелството, че е владял в необходимия период от време спорния имот в претендираната му площ от 24.134 дка. По делото е установено, че неговият наследодател е декларирал и плащал данъци за имот с площ от три декара, както и че този имот се намира в процесния, представляващ № 0* по КВЗ на землището на селото, с оглед данните на техническата експертиза за наличие на следи от някога съществувалите в него къща и вятърна мелница, но тази площ не може да се индивидуализира като имот с оглед липсата на описани в декларацията на наследодателя от 1952 год. граници.
Следователно, поставеният в изложението на касатора като правен въпрос, решен противоречиво в представената съдебна практика, е неотносим към настоящия казус. Предмет на предявения иск е принадлежността на правото на собственост върху имота, описан в исковата молба с неговия номер, площ и граници, който представлява земеделска земя, стопанисвана от общината. За да установи твърдението си, че спорният имот е бил дворно място, собственост на неговия наследодател, впоследствие преминало по наследство и придобито по давностно владение от 1965 год., ищецът носи доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване на релевантните за спора факти – че е владял процесния имот в площта му по сега обозначения планоснимачен номер, че същият има статут на селищен имот, както и периода на владението му. Въззивният съд е приел, че установяването им не е доказано, поради което е отхвърлил установителния иск за собственост на процесния имот. Действително, в мотивите е прието, че за част от него с площ три декара е установено осъществено владение в необходимия срок на придобивната давност, но с оглед липсата на индивидуализация с граници, не може да се установи къде точно в имота се намира тази площ. Тъй като иск за установяване на право на собственост в идеални части не е бил предявен, то и въззивният съд не се е произнасял по него. Поради това и поставеният от касатора в изложението му въпрос за признаване на правото му на собственост в идеални части не е решаван в обжалваното решение, тъй като не е бил предмет на спора, то и същият е неотносим към направените от въззивния съд изводи. Затова и доводът, че този въпрос е решен противоречиво в представеното решение на ВС от 1961 год. е неоснователен, тъй като произнасяне по него не е налице в обжалваното въззивно решение. Следователно и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното му обжалване, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № V* от 14.07.2009 год. по гр. д. № 127/2009 год. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от К. Ж. К. от с. К., чрез адвокат Т. Я. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: