3
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 27.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и втори юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдия Бранислава Павлова ч.гр. дело № 2521 /2016 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр.2-ро ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 3006/21.03.2016 г. на Д. К. П. срещу определение № 64 от 17.03.2016 г. на ВКС, II – ро г.о., по ч. гр. д. № 5333/2015 г. за връщане на негова частна жалба № 13202 /07.12.2015 г. заради неотстранени нередовности по нея.
Жалбоподателят твърди непознаване, респективно нарушаване, на разпоредбите на ГПК ( чл. 297 и сл. ) от страна на състава на ВКС в обжалваното определение. В допълнителна жалба вх. № 3245/ 25.03.2015 г., наречена заявление, твърди, че е поискал отмяна, посочвайки съдебните актове, в изпълнение на указанията на ВКС.
Ответната страна не изразява становище в срока по чл.276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на I-во г.о., като прецени данните по делото намира жалбата за допустима като подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване, като преграждащ, съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С определение № 309 от 10.11. 2015 г. по ч. гр. д. № 5333/2015 г. на ВКС II- г.о., е потвърдил определение № 502 от 16.07.2015 г. на ВКС, IV – то г.о. по ч.гр.д № 2607/2015 г. за връщане частната жалба на Д. П. срещу определение № 377 от 05.06.2015 г. по същото дело за недопускане касационно обжалване на определение на Софийския апелативен съд. На 07.12.2015 г. страната е подала жалба вх. № 13202, чрез ВКС, II- г.о. по ч.гр.д. № 5333/2015 г., до ВКС, петчленен състав, в която посочва шест съдебни определения, с общо искане за справедливо решение. С разпореждане от 02.02.2016 г. на съдията докладчик, връчено лично на П. на 02.03.2016 г., са му дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да уточни дали подадената жалба представлява частна жалба, ако да – срещу кой точно съдебен акт или представлява молба за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК , също посочвайки срещу кой акт я насочва. На 07.03.2016 г., със заявление вх. № 2403, страната е заявила, че поддържа жалбата така, както е посочено в титулната и част, а по същество развила общи доводи за проявена несправедливост от съдебните състави във водените множество производства.
С обжалваното сега определение, след като приема, че указанията за уточняване предмета на „жалбата“, не са изпълнени, съставът на ВКС, на основание чл. 262, ал.2, т. 2 вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, я връща.
Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно.
Дадените от ВКС с разпореждане от 02.02.2016 г. указания за изправяне на нередовностите по „жалба“ вх. № 13202 са законосъобразни, предвид, че страната е посочила няколко съдебни акта, на различни съдилища и инстанции, част от които окончателни, така влезли в сила в деня на постановяването си. Всеки съд, до който е адресирано искане, включително жалба, като администриращ, извършва проверка за неговата редовност. Страната е длъжна не само ясно и точно да посочи съдебния акт, от който е недоволна, но и какво точно иска от съда във връзка с него – ревизия по пътя на обжалването като инстанционен контрол или по реда на отмяната като извънинстанционен контрол, тъй като изискванията за редовност на искането при двата вида контрол са различни. По принцип с една жалба или една молба за отмяна може да се обжалва или иска отмяна на един съдебен акт. Волята на страната, следва да бъде недвусмислено и категорично заявена, защото тя определя предмета на искането, така предмета на делото, по който съответният съд следва да се произнесе и когато тя е неясна, в съблюдаване принципа на диспозитивното начало, закрепен в чл. 6 ГПК, съдът дава възможност на страната да я уточни. В случая със заявлението от 07.03.2016 г., жалбоподателят вместо да стори това посочвайки дали и кой акт обжалва или дали и за кой акт иска отмяна, е излагал общите си съображения за неудовлетвореност от българското правосъдие, но изрично подчертавайки, че поддържа жалбата така, както е заявена в титулната част. Следователно, налице е неизпълнение в дадения от съда срок на негови законосъобразни, правилни по същество, указания за отстраняване нередовности по „жалбата“. Съгласно чл. 262, ал. 2, т.2 ГПК жалба, нередовностите по която не са отстранени в дадения срок, се връща.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I –во г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 64 от 17.03.2016 г. на ВКС, състав на II – ро г.о., по ч. гр. д. № 5333/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: