24
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 11.04.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4145 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по:
-касационна жалба с вх.№36441/17.03.2016г., подадена от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу решение №984 от 01.02.2016г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, II „В“ въззивен състав по в.гр.д.№982/2007г., с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, предявен от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу В. П. Д. и З. П. Д. за установяване нищожността на съдебна спогодба за делба по протокол от 18.02.1975г. по гр.д.№862/1975г. по описа на СРС-Б. район, върната е като недопустима исковата молба в частта по предявения иск за установяване нищожността на съдебната спогодба за делба по протокол от 18.02.1975г. по гр.д.№862/1975г. на СРС-Б. район и производството по делото е прекратено в тази част; е оставено в сила решението на първоинстнационния съд в частта, с която са отхвърлени предявените обективно съединени искове, както следва: 1/иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу В. П. Д. – лично и в качеството му на ЕТ с фирма „Е.-В. Д.“, З. П. Д., Н. К. Д., Л. В. Д.-П. – лично и в качеството й на ЕТ с фирма „Л.-Л. Д.“, Д. Г. П., В. А. К., П. В. Д. – лично и в качеството му на ЕТ с фирма „П. Д.“, [фирма] и [фирма], с предмет на ревандикация втори надпартерен етаж от жиилщна сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в УПИ VIII-14 от кв.334 по плана на [населено място], местност „Центъра“, заедно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и дворното място въз основа на претендирано от предявилите иска лица право на собственост на основание наследяване от С. В. Д.-Т. и възстановяване по реда на ЗВСОНИ и искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, предявени от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу Столична община, Българската държава, представлавана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, Л. Т. Т. и Г. А. П. /съгласно допуснато във въззивното производство уточнение на исковата молба за ответника областен управител и изменение по реда на чл.116, ал.1 ГПК/отм./ на първоначално предявените искове по чл.108 ЗС/, с предмет признаване за установено правото на собственост на предявилите иска лица върху гореописания недвижим имот на основание наследяване от С. В. Д.-Т. и реституция по ЗВСОНИ; 2/ искове с правно основание чл.97, ал.4 ГПК/отм./, предявени от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу В. П. Д., З. П. Д., Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството /съгласно уточнението, допуснато във въззивното производство/ и Столичната община за установяване на извършени от П. В. Д., починал през 1973г., престъпни обстоятелства, попадащи в приложното поле на чл.316 вр. с чл.308, ал.1 НК, чл.316 вр. чл.309, ал.1 НК и чл.316 вр. чл.309, ал.1 НК, а именно: престъпни обстоятелства, реализирани от П. В. Д. по гр.д.№1759/1970г., представляващи представяне по делото на неистински документи от отчуждителната преписка на С. Д.-Т. – декларация по преписка №5666/1948г., неавтентично писмо от 1935г. и други документи; използване на документи за погиналата втора къща в гореописаното дворно място, издадена през 1933г., а не по действащия план на [населено място]; съставени от него преписи от завещания без тези завещания да съществуват, и в резултат на които престъпни действия умишлено е създал невярна представа по посоченото гражданско дело, че цялата процесна сграда на [улица] била собственост на общите наследодатели Х. Д. и В. П. Д. след като е знаел, че те не са собственици на сградата, 3/ иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, предявен от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и Столична община, за установяване нищожността на съдебната спогодба за делба по протокол от 18.02.1975г. по гр.д.№862/1975г. по описа на СРС-Б. район и с което решение Н. В. Т. и С. В. Т. са осъдени да заплатят на основание чл.60 ГПК по сметка на СРС сумата от 737лв. разноски по делото; оставено е в сила решението от 19.05.2006г., с което е оставена без уважение молбата на С. В. Т. по чл.192, ал.2 ГПК/отм./ за поправки на очевидни фактически грешки в съдебното решение от 23.03.2006г.; оставено е в сила решението от 10.01.2007г., с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на С. В. Т. и Н. В. Т. по чл.193, ал.1 ГПК за допълване на решението от 23.03.2006г. и е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба, подадена от С. В. Т. срещу определението на СРС от 19.05.2006г. за поправка на протокола от съдебното заседание на 21.02.2006г.;
-касационна жалба с вх.№97230/18.07.2016г., подадена от С. В. Т. срещу допълнително решение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 17.06.2016г. по гр.д.№982/2007г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II „В“ въззивен състав, с което е оставено без уважение искането на С. Т., заявено с молбата й от 17.03.2016г., уточнено с молба от 14.04.2016г., по реда на чл.193 ГПК/отм./ за допълване на постановеното по делото въззивно решение от 01.02.2016г. с произнасяне на съда досежно исковата претенция, по отношение на която обжалваното първоинстанционно решение е обезсилено, същата е върната и производството по делото е прекратено;
-касационна жалба с вх.№108291/18.08.2016г., подадена от Н. В. Т.-А. срещу допълнително решение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 17.06.2016г. по гр.д.№982/2007г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II „В“ въззивен състав, с което е оставено без уважение искането на С. Т., заявено с молбата й от 17.03.2016г., уточнено с молба от 14.04.2016г., по реда на чл.193 ГПК/отм./ за допълване на постановеното по делото въззивно решение от 01.02.2016г. с произнасяне на съда досежно исковата претенция, по отношение на която обжалваното първоинстанционно решение е обезсилено, същата е върната и производството по делото е прекратено;
-касационна жалба с вх.№57701/02.05.2017г., подадена от С. В. Т. и Н. В. Т. срещу решение №1483/06.03.2017г., постановено от СГС, IV-Г въззивен състав по в.гр.д.№982/2007г., с което по реда на чл.192 ГПК/отм./ е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №984/01.02.2016г. по в.гр.д.№982/2007г. като вместо отразеното в диспозитива: ОБЕЗСИЛВА решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, предявен от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу В. П. Д. и З. П. Д. за установяване нищожността на съдебна спогодба за делба по протокол от 18.02.1975г. по гр.д.№862/1975г. по описа на СРС-Б. район, ВРЪЩА като недопустима исковата молба в частта по предявения от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу В. П. Д. и З. П. Д. иск за установяване нищожността на съдебната спогодба за делба по протокол от 18.02.1975г. по гр.д.№862/1975г. на СРС-Б. район и производството по делото е прекратено в тази част; ОСТАВЯ В СИЛА решението на първоинстнационния съд в частта, с която са отхвърлени предявените обективно съединени искове, както следва: 1/иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу В. П. Д. – лично и в качеството му на ЕТ с фирма „Е.-В. Д.“, З. П. Д., Н. К. Д., Л. В. Д.-П. – лично и в качеството й на ЕТ с фирма „Л.-Л. Д.“, Д. Г. П., В. А. К., П. В. Д. – лично и в качеството му на ЕТ с фирма „П. Д.“, [фирма] и [фирма], с предмет на ревандикация втори надпартерен етаж от жиилщна сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в УПИ VIII-14 от кв.334 по плана на [населено място], местност „Центъра“, заедно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и дворното място въз основа на претендирано от предявилите иска лица право на собственост на основание наследяване от С. В. Д.-Т. и възстановяване по реда на ЗВСОНИ и искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, предявени от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу Столична община, Българската държава, представлавана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, Л. Т. Т. и Г. А. П. /съгласно допуснато във въззивното производство уточнение на исковата молба за ответника областен управител и изменение по реда на чл.116, ал.1 ГПК/отм./ на първоначално предявените искове по чл.108 ЗС/, с предмет признаване за установено правото на собственост на предявилите иска лица върху гореописания недвижим имот на основание наследяване от С. В. Д.-Т. и реституция по ЗВСОНИ; 2/ искове с правно основание чл.97, ал.4 ГПК/отм./, предявени от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу В. П. Д., З. П. Д., Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството /съгласно уточнението, допуснато във въззивното производство/ и Столичната община за установяване на извършени от П. В. Д., починал през 1973г., престъпни обстоятелства, попадащи в приложното поле на чл.316 вр. с чл.308, ал.1 НК, чл.316 вр. чл.309, ал.1 НК и чл.316 вр. чл.309, ал.1 НК, а именно: престъпни обстоятелства, реализирани от П. В. Д. по гр.д.№1759/1970г., представляващи представяне по делото на неистински документи от отчуждителната преписка на С. Д.-Т. – декларация по преписка №5666/1948г., неавтентично писмо от 1935г. и други документи; използване на документи за погиналата втора къща в гореописаното дворно място, издадена през 1933г., а не по действащия план на [населено място]; съставени от него преписи от завещания без тези завещания да съществуват, и в резултат на които престъпни действия умишлено е създал невярна представа по посоченото гражданско дело, че цялата процесна сграда на [улица] била собственост на общите наследодатели Х. Д. и В. П. Д. след като е знаел, че те не са собственици на сградата Е ПОСТАНОВЕНО ДА СЕ ЧЕТЕ: ОБЕЗСИЛВА решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, предявен от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу Н. К. Д., Л. В. Д. и П. В. Д. /тримата като правоприемници на починалата страна В. П. Д. и З. П. Д. за установяване нищожността на съдебна спогодба за делба по протокол от 18.02.1975г. по гр.д.№862/1975г. по описа на СРС-Б. район, ВРЪЩА като недопустима исковата молба в частта по предявения от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу Н. К. Д., Л. В. Д. и П. В. Д. /тримата като правоприемници на починалата страна В. П. Д./ и З. П. Д. иск за установяване нищожността на съдебната спогодба за делба по протокол от 18.02.1975г. по гр.д.№862/1975г. на СРС-Б. район и производството по делото е прекратено в тази част; ОСТАВЯ В СИЛА решението на първоинстнационния съд в частта, с която са отхвърлени предявените обективно съединени искове, както следва: 1/иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу Н. К. Д., Л. В. Д.-П. и П. В. Д. /и тримата като правоприемници по чл.120 ГПК/отм./ на починалата страна В. П. Д. и в качеството им на страни и на самостоятелно основание/, З. П. Д., [фирма], ЕТ с фирма „Л.-Л. Д.“, Д. Г. П., В. А. К., ЕТ с фирма „П. Д.“, [фирма] и [фирма], с предмет на ревандикация втори надпартерен етаж от жиилщна сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в УПИ VIII-14 от кв.334 по плана на [населено място], местност „Центъра“, заедно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и дворното място въз основа на претендирано от предявилите иска лица право на собственост на основание наследяване от С. В. Д.-Т. и възстановяване по реда на ЗВСОНИ и искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, предявени от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу Столична община, Българската държава, представлавана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, Л. Т. Т. и Г. А. П. /съгласно допуснато във въззивното производство уточнение на исковата молба за ответника областен управител и изменение по реда на чл.116, ал.1 ГПК/отм./ на първоначално предявените искове по чл.108 ЗС/, с предмет признаване за установено правото на собственост на предявилите иска лица върху гореописания недвижим имот на основание наследяване от С. В. Д.-Т. и реституция по ЗВСОНИ; 2/ искове с правно основание чл.97, ал.4 ГПК/отм./, предявени от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу Н. К. Д., Л. В. Д.-П. и П. В. Д. /тримата като правоприемници по чл.120 ГПК/отм./ на починалата страна и в качеството им на страни и на самостоятелно основание/, З. П. Д., Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството /съгласно уточнението, допуснато във въззивното производство/ и Столичната община за установяване на извършени от П. В. Д., починал през 1973г., престъпни обстоятелства, попадащи в приложното поле на чл.316 вр. с чл.308, ал.1 НК, чл.316 вр. чл.309, ал.1 НК и чл.316 вр. чл.309, ал.1 НК, а именно: престъпни обстоятелства, реализирани от П. В. Д. по гр.д.№1759/1970г., представляващи представяне по делото на неистински документи от отчуждителната преписка на С. Д.-Т. – декларация по преписка №5666/1948г., неавтентично писмо от 1935г. и други документи; използване на документи за погиналата втора къща в гореописаното дворно място, издадена през 1933г., а не по действащия план на [населено място]; съставени от него преписи от завещания без тези завещания да съществуват, и в резултат на които престъпни действия умишлено е създал невярна представа по посоченото гражданско дело, че цялата процесна сграда на [улица] била собственост на общите наследодатели Х. Д. и В. П. Д. след като е знаел, че те не са собственици на сградата.
В изложението към касационна жалба с вх.№36441/17.03.2016г., подадена от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу решение №984 от 01.02.2016г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, II „В“ въззивен състав по в.гр.д.№982/2007г. се поддържа на първо място, че същото е недопустимо, тъй като е постановено срещу починал в хода на делото ответник В. Д.. Поддържа се също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/. Излагат се съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:
1.Спазени ли са императивните разпоредби относно субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо и преценката за настъпване на нови обстоятелства при решаване на предявения иск на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ – допълнение ДВ бр.107 от 1997г. и следващи изменения и към кой момент съдът е длъжен да разгледа собствеността на процесния имот, за който е предявен ревандикационен иск във вр. със ЗВСОНИ от правоимащи по този закон /поддържа се противоречиво разрешаване със ТР №1/2006г. на ВКС; ТР №1/2001г. на ВКС; ТР №1/1995г. на ВКС; ТР №1/2009г., постановено на 2 юни, 2010г. от ОСГК на ВКС/ и по конкретно:
-Към кой момент съдът следва да изследва собствеността на процесния имот при иск по чл.108 ЗС с основание реституция по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и наследяване и налице ли е нарушение на диспозитивното начало, след като съдът е сезиран с искане за установяване на собственост към влизане в сила на ЗОЕГПНС през 1948г. след настъпил вещнотранслативни последици от влизане в сила на нов градоустройствен план от 1941г., да разглежда без мотиви и без направено искане от страните по делото, собственост към 06.07.1933г. и придобиване по регулация;
-За кои лица настъпват вещноправните последици от чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и кои са лицата в кръга на правоимащите по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ;
2.Какви са действията, които решението по чл.7 ЗВСОНИ поражда по отношение на трети лица, включително решението, с което искът по ЗВСОНИ се прекратява като недопустим поради липса на предмет-сделка на придобиване от държавата /поддържа се, че в противоречие с ТР №1/2009г. съдът изобщо не е споменал това обстоятелство, както и противоречие с решение от 25.02.2011г. по гр.д.№273/2010г. на Първо ГО на ВКС/;
3.Какви документи трябва да представи ищецът, за да докаже, че е правоимащ по ЗВСОНИ когато има издаден А. №1986/1949г., този акт е изгубен, но е записан в азбучниците, съхранявани в отдел УОСЖФРКТД и има протокол за завземане на одържавената част от имота, която отговаря на отнетите два апартамента;
4.Допустимо ли е решение, с което съдът не е разгледал собствеността на апартамента, предмет на делото, въз основа на конкретни писмени документи и обстоятелства, касаещи предмета на делото, а се произнася за собственост на други имоти за период, през който апартамента, предмет на делото, още не е изграден;
5.Допустимо ли е решение, с което се пререшава спор по иск с правно основание чл.97, ал.1 и се пререшава спор по установителен иск с правно основание чл.97, ал.3 и 4 за установяване на подправеност на документи и престъпни обстоятелства, които вече са решени между страните по делото; задължителни ли са влезлите в сила решения за страните и техните правоприемници, напр. наследници по закон; задължителни ли са за съда мотивите на ВКС и на СГС в решения, постановени по същите невписани частни документи и на същото основание, с които исковете по чл.97, ал.3 срещу частни вписани документи са отхвърлени като неоснователни въпреки че са доказани подправки на документи; задължителни ли са установителните решения заедно с мотивите по иск по чл.97, ал.3 на едни и същи частни невписани документи и приложил ли е съдът силата на пресъдено нещо и задължителния характер на мотивите на ВКС, с които се произнася по важен за решаване на спора въпрос /поддържа се противоречие с ТР №1/2009г. на ОСГК на ВКС и ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС/;
6.Допустимо ли е след като исковете по чл.97, ал.3 и чл.97, ал.4 ГПК /отм./ не са допуснати от първоинстанционния съд за съвместно разглеждане и по тях съдът не е допуснал събиране на доказателства, съдът да се произнася по тях в условията на влязло в законна сила решение между същите страни и за същото искане;
7.Представлява ли задължителна практика или е влязло в сила решение, задължително за съда, с което са прекратени поради липса на правен интерес всички техни искове за документите в протокола от делба, състав, както и определение, с което е прекратен като недопустим иск по чл.97, ал.3 и 4 за всички документи, цитирани в делбения протокол поради липса на правен интерес на неучаствала в спогодбата страна /поддържа се противоречие с ТР 1/2009г. относно значението на решенията по чл.290 от сега действащия ГПК/;
8.Изпълнил ли е въззивният съд задължението си да следи служебно за правния интерес на ищците от самостоятелен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и от произнасяне по предявения иск по чл.26 ЗЗД в производство по чл.108 ЗС;
9.Допустим ли е иск срещу спогодба от трето лице, което не е участвало в спогодбата и води ли непроизнасянето по този иск до силата на пресъдено нещо, както се посочва в решението, по отношение на държавата, Столична община и останалите ответници, които не са участвали в спогодбата;
10.Задължителни ли са за гражданските съдилища административните актове и решенията на административните съдилища за страната ,която е участвала в тях /поддържа се противоречие с определение 758/11.08.2009г. по гр.д.№437/2009г. на Второ ГО на ВКС, със задължителна практика на ВКС и ВАС, която не е посочена, както и с ГПК/;
11.Спазил ли е съдът задължението си да приложи чл.188 ГПК/отм./ при обсъждане на релевантните към спора доказателства в тяхната взаимна връзка и съобразно доводите на страните и довело ли е това до нарушаване на материалния закон и до произнасяне по непредявено основание на иска – собственост към 1933г.;
12.Какви са доказателствата и на кого е доказателствената тежест на писмените доказателства, материализиращи придобивното основание /поддържа се противоречие с решение №851/2010г. на Второ ГО на ВКС и ТР №1/2001г./; допустимо ли е съдът да основава решението си само на оспорени от тях по чл.101 ГПК доказателства, които не са представени в оригинал от ответниците, въпреки че са задължени по чл.152 ГПК; задължителни ли са за съда и за участвалата в административното производство страна влезлите в сила решения на административните съдилища; може ли страната, участвала в ъсдебно административно производство да се позове на документ, който е приет за неотносим към сега съществуващата сграда с влязло в сила решение на ВАС.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по така подадената касационна жалба Л. В. Д. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените разноски.
В изложението към касационна жалба с вх.№97230/18.07.2016г. касаторът С. В. Т. поддържа на първо място, че постановеното на 01.02.2016г. решение е недопустимо, тъй като липсва определение за прекратяване на делото по отношение на починалия В. П. Д., починал на 27.08.2013г., преди подаване на молбата за допълване на решението и по отношение на заличеното от търговския регистър предприятие [фирма] като счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по разрешения в противоречие с трайната и задължителна съдебна практика на въпроса допустимо ли е решението на съда да бъде постановено по отношение на починало в хода на производството лице или срещу лице, което не се подчинява на правораздавателната власт на съда, както и допустимо ли е решение, постановено срещу починало в хода на производството физическо лице, срещу юридическо лице, което е заличено от търговския регистър и срещу лице, което няма издадени документи за самоличност, както и подлежи ли такова решение на обезсилване. Поддържа също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса допустимо ли е решение, произнесено по иск, какъвто не е предявен и за който изрично е уточнено, че не е предявяван, а именно „нищожност на спогодба“ по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ да бъде прекратен на основание, различно от посоченото – непредявен иск, и различно от наличието на влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание. Излага съображения, че съдът не е разгледал и обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност доказателства от основно значение за решаването на спора, което е довело до това, че както основното, така и допълнителното решение са постановени в противоречие на задължителната и трайна съдебна практика /определение №616/27.04.2011г. на ВКС, Четвърто ГО по гр.д.№1781/2010г. по въпроса длъжен ли е съдът в производството по чл.108 ЗС да обсъди в мотивите си и да съобрази диспозитива на решението си с влезлите в сила съдебни решения за имота и всички приети по делото доказателства и длъжен ли е съдът да мотивира отказа си да приеме дадено доказателство. Поставя също така и въпроса за правните последици от успешно проведения иск по чл.7 ЗВСОНИ /в случай прекратен поради липса на вещнотранслативна сделка с участие на държавата/ и допустимо ли е да не се зачетат последиците от иск с правно основание чл.7 ЗВСОНИ.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по така подадената касационна жалба Л. В. Д. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените разноски.
В изложението към подадената от Н. В. Т.-А. касационна жалба с вх.№108291/18.06.2016г. касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с ТР №1/2013г. по въпросите:
1.Допустимо ли е допълване на решение по гражданско дело, което подлежи на обезсилване поради това, че е постановено по непредявено основание на иска, срещу починало в хода на производството лице и срещу юридически лица, страни по делото, които са заличени от търговския регистър и спрямо лице без документи за самоличност, обявено за международно издирване;
2.Допустимо ли е съдът да разглежда и да се произнася по молба за допълване на основното решение преди да е възстановил по делото липсващите документи, на които е основал произнасянето си в диспозитива на решението;
3.Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата и да изиска и приложи решението и цялото дело, към решението по което се позовава в диспозитива, за да прекрати дело по силата на пресъдено нещо в решението си.
В изложението към подадената от С. В. Т. и Н. В. Т. касационна жалба с вх.№57701/02.05.2017г. се поддържа, че доколкото постановеното на 06.03.2017г. от СГС, IV „Г“ въззивен състав решение изцяло преповтаря основното решение по делото от 01.02.2016г. с изключение на подчертания текст с имената на ответника В. Д., то са налице същите основания за допускане на касационното обжалване, които вече са изложили при подаването на касационата жалба срещу основното решение. Поддържат също така, че решението е недопустимо, тъй като постановеното срещу починало лице основно решение следва да се обезсили и не е допустимо процесуалното нарушение да се отстранява по друг начин. Излагат и съображения, че обжалваното решение е нищожно, тъй като в него не е посочена датата на смъртта на В. Д., а по делото има лице В. Д., починало през 1945г. и лице В. Д., починало през 2013г., не е посочено и ЕГН на В. Д., няма документ за наследниците му по закон и по завещание, което прави невъзможен касационния контрол. Считат, че след като са подали касационна жалба срещу основното решение и срещу допълнителното решение съдът не може сам да измени вече постановеното от него и обжалвано решение, което прави решенето за поправка на очевидна фактическа грешка недопустимо. Поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса допустимо ли е въззивно решение, с което чрез поправка на ЯФГ в диспозитива на първоинстанционното решение по инициатива на съда се заменя жив ответник с негови наследници и представлява ли това действие на съда нарушение на диспозитивното начало и причина ли е за обезсилване на решението изцяло, както и допустимо ли е чрез производство по чл.192, ал.2 ГПК за поправка на ЯФГ във въззивното производство да се извършва поправка и в първоинстанционното решение на съда без да има основание за това и да се сменя името на починалото по време на въззивното производство лице с наследниците му и в решенията на първоинстанционния съд, постановени докато лицето е било живо.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал.1 ГПК ответникът по така подадената касационна жалба Л. В. Д. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените разноски.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
По касационна жалба с вх.№ 36441/17.03.2016г.:
Н. В. Т. и С. В. Т. са предявили по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението на втори надпартерен етаж от сградата на [улица] [населено място] с твърдението, че този имот е отчужден по реда на ЗОЕГПНС по преписка №3158/1949г. от техния наследодател С. Д.-Т., която е придобила през 1933г. /н.а.№57, том X., регистър 2370, дело 2176/ сграда, нанесена в плана от 14.07.1933г. като двуетажна, както и ? идеална част от дворното място и надстроила след това втори надпартерен етаж, а след извършено през 1937г. придаване по регулация и до извършване на отчуждаването е собственик на цялото дворно място и жилищната сграда, като сградата съществува без промени и към настоящия момент. Твърдят, че сградата в същото дворно място, описана в н.а.№50/1927г. на името на Х. Д., е разрушена от бомба през 1944г. и единствената сграда в това дворно място към извършеното по реда на ЗОЕГПНС отчуждаване е тази на техния наследодател С. Д.-Т., но в отчуждителната преписка липсват документи, а друга част от документите са били подправени, вследствие от което наследниците на П. Д. /брат на тяхната наследодателка С. Д.-Т./ през 1975г. са се снабдили с протокол от съдебна спогодба по дело №862/1975г. на СНС, представяйки пред съда н.а.№50/1927г. за погиналия имот на Х. Д., за която спогодба твърдят, че е нищожна поради неучастието им в производството.
Предявени са по реда на чл.97, ал.4 ГПК/отм./ и искове за признаване за установено наличието на престъпни обстоятелства по гр.д.№1759/1970г., реализирани от П. В. Д., представляващи представяне по делото на неистински документи от отчуждителната преписка на С. Д.-Т., а именно декларация по преписка №5666/1948г., неавтентично писмо от 1935г. и други документи, използване на документите за погиналата втора къща в дворното място, издадена през 1933г., а не по действащия план на [населено място], съставени от него преписи от завещания без тези завещания да съществуват и в резултат на които престъпни действия е създал невярна представа по посоченото гражданско дело, че цялата сграда на [улица] била собственост на общите наследодатели Х. Д. и В. П. Д., след като е знаел, че те не са собственици на сградата и да се признае за установена недействителността на съдебната спогодба, постигната по гр.д.№862/1975г. като извършена въз основа на нотариален акт, издаден за погинал имот, неистинска скица и неистински завещания, както и извършена не между съсобствениците на имота.
С обжалваното решение е прието, че първо съдът следва да се произнесе по предявените по реда на чл.97, ал.4 ГПК/отм./ искове като обуславящи произнасянето по претенцията за защита на твърдяното право на собственост.
Така предявените по реда на чл.97, ал.4 ГПК/отм./ искове са приети от въззивния съд за неоснователни.
Посочено е, че в тежест на предявилите иска лица е да установят наличието на всички елементи от фактическите състави, които покриват заявените престъпни обстоятелства /чл.316 вр. чл.308, ал.1 НК вр. чл.309, ал.1 НК/. Прието е, че по делото не са ангажирани доказателства, които да установят твърдението на ищците за авторството на извършването на престъпленията, а именно, че изброените в исковата молба документи са били представени по гр.д.№1759/1970г. именно от общия наследодател на ответниците В. Д. и З. Д. – П. В. Д.. Посочено е, че по настоящето дело е представено единствено влязлото в сила на 16.04.1971г. решение по това дело от 10.02.1971г., с което е бил отхвърлен като недопустим поради липса на правен интерес /т.е. по същество оставен без разглеждане/ положителният установителен иск, предявен от П. В. Д., наследодател на ответниците В. Д. и З. Д., срещу наследодателя на ищците В. К. Т., с предмет правото на собственост върху процесния втори надпартерен /трети/ етаж/. Взето е предвид и обстоятелството, че от представеното по настоящето дело решение №680/26.06.1992г. на ВС на РБ, IV ГО, с което е оставена без уважение молбата на В. К. Т. и Н. В. Т. за отмяна по реда на надзора на влезлите в сила решения от 10.02.1971г. по гр.д.№1759/1970г. на Софийски народен съд и от 16.04.1971г. по гр.д.№1436/1971г. на Софийски градски съд, е видно, че част от процесните документи са били представени по гр.д.№1759/1970г., но не се установява да са били представени именно от П. В. Д..
Прието е също така, че ищците в съответствие с носената от тях доказателствена тежест не са ангажирали доказателства по установения в ГПК/отм./ ред, които да установят твърдяната от тях подправка и неистинност на документите, като изрично е посочено, че ангажираните от тях съдебно-графологични експертизи, изготвени по други дела, не могат да бъдат ценени като доказателство по настоящето дело, тъй като не са допуснати и събрани по установения в ГПК ред при спазване на основния принцип за непосредственост при събиране на доказателства в гражданския процес. Взето е предвид и обстоятелството, че с решение от 28.01.2003г. по гр.д.№936/2000г. на СРС, 42 състав, влязло в сила на 27.04.2011г., е отхвърлен предявеният от С. Т. и Н. Т. срещу В. Д. и З. Д. по реда на чл.97, ал.3 ГПК/отм./ иск за установяване неистинността на процесното писмо от 1935г., изходящо от С. Д.-Т., както и исковете с правно основание чл.97, ал.4 ГПК /отм./ за установяване на престъпни обстоятелства, представляващи съставянето и подправката от страна на П. Д. на процесната декларация от 18.05.1948г., изходяща от С. Д.-Т. и контролен лист по отчуждителна преписка, което съдебно решение според въззивния съд е задължително за ищците и ответниците В. Д. и З. Д. и следва да бъде зачетено на основание чл.220, ал.1, вр. чл.