2
определение по гр.д.№ 916 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
[населено място], 25.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 916 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Ю., С. С. Ю., П. С. Ю. и Т. Д. Ю. срещу решение № 224 от 22.02.2010 г. по в.гр.д.№ 1331 от 2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 04.06.2004 г. по гр.д.№ 4115 от 2001 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявените от Т. Д. Ю., Д. Д. Ю. и С. Д. Ю. срещу ТПК „Б.”, [фирма] и З. Г. Г. искове с правно основание чл.108 от ЗС, чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС по въпроса: длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да изпълни указанията на ВКС в отменителното му решение и може ли да се произнесе извън рамките, посочени в това отменително решение.
Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените искове, въззивният съд е осъществил инцидентен съдебен контрол върху материалната законосъобразност на решението на ПК-Варна от 23.08.2001 г. и е констатирал, че ищците не са имали право да си възстановят правото на собственост върху процесната земеделска земя, тъй като върху нея са били осъществени мероприятия, които са пречка за възстановяването на собствеността- изграждане на сгради на Завод за безалкохолни напитки, а незастроената част от имота представлява необходима прилежаща площ към тези сгради. До този извод съдът е достигнал, след като е взел предвид заключението на приетата съдебно-техническа експертиза и Наредбата за размера на необходимата земя при изграждане на строителните обекти, действаща към 1991 г.
Това решение не противоречи на указанията, дадени в отменителното решение на ВКС по гр.д.№ 2932 от 2005 г.- с него ВКС е приел, че постановеното решение на ПК-гр.Варна достатъчно ясно индивидуализира границите на възстановения имот и поради това неправилен бил извода на въззивния съд в отмененото решение, че ищците не се легитимират като собственици на имота, тъй като техническата служба на общината не била определила свободната площ от имота по реда на чл.11 от ППЗСПЗЗ. При новото разглеждане на делото въззивният съд се е съобразил с тези указания на ВКС, като е приел, че решението на ПК-гр.Варна достатъчно ясно посочва границите на възстановения имот, но с оглед указанията, дадени в Тълкувателно решение № 6 от 2006 г. по гр.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, е осъществил инцидентен съдебен контрол върху материалната законосъобразност на това решение, при което е достигнал до извод, че решението е материално незаконосъобразно- че процесният имот не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като върху него са били осъществени мероприятия, които са пречка за реституцията- изградени са сгради в терен, отреден още през 1967 г. за Завод за безалкохолни напитки и незастроената част от имота представлява прилежащ терен към тези сгради. Тоест, при постановяване на решението си въззивният съд не е нарушил указанията, дадени в отменителното решение на ВКС, поради което няма противоречие на това решение с практиката на ВКС по поставения процесуалноправен въпрос.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторите не са посочили други правни въпроси от значение за делото, поради което и с оглед приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.г.р.д.0 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС настоящият състав на ВКС не следва да разглежда и се произнася по съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС по други правни въпроси.
Поради гореизложеното няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Д. П. Ю., С. С. Ю., П. С. Ю. и Т. Д. Ю. срещу решение № 224 от 22.02.2010 г. по в.гр.д.№ 1331 от 2007 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.