1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
Гр.София, 09.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на седми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 3193/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на С. Б. Балдева срещу въззивно определение на Пловдивския апелативен съд по ч.т.д.№ 457/2018 г. от 30 август 2018 г., с което е потвърдено определение на Пловдивския окръжен съд № 1060/8 юни 2018 г. по т.д.№ 315/2017 г. по чл.248 ГПК. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на решението по т.д.№ 315/2017 г. в частта му за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение на ответницата С. Б. Балдева 9400 лв. за процесуално представителство по договор за правна помощ от 1 август 2017 г., представен с молбата. В частната жалба се поддържа, че определението на Пловдивския АС е неправилно поради своевременно заявяване на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение и доказване на плащането му с представени с отговора на исковата молба пълномощно, списък по чл.80 ГПК и в което е вписано уговореното адвокатско възнаграждение и е отразен фактът на плащането му. Претендира се отмяната му.
Ищцовото АД „Алианц банка България“ София не е взело становище по касационната частна жалба в срока за отговор.
При преценка на допустимостта й настоящият съдебен състав съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу определение по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подлежащо на непряк касационен контрол, с което въззивният съд се е произнесъл по частна жалба против определение по чл.248 ГПК на първоинстанционния съд. Нередовностите й са отстранени с представяне на копие, подписано от надлежно упълномощен адвокат и изложение по чл.248 ал. 3 т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Същата се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че жалбоподателката-ответница, срещу която предявените по реда на чл.422 ГПК искове са отхвърлени с влязло в сила решение на Пловдивския ОС, не е представила своевременно доказателства за плащането на претендираното с молбата по чл.248 ГПК адвокатско възнаграждение. Споделил е изводите на първоинстанционния съд за допустимост на молбата за изменение и неоснователност на своевременно заявеното искане за разноски поради непредставяне на доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение до приключване на устните състезания пред първата инстанция. Изложил е съображения относно удостоверяването на извършени плащания на съдебни разноски и крайния срок, в който следва да бъдат представени доказателствата за тях.
Представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на определението и жалбата не съдържа правни въпроси, обусловили решаващата воля на въззивния съд за потвърждаване на определението, с което е отказано изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Частният касатор не е посочил въпроси, включени в предмета на процесуалния спор, обусловили изхода на конкретното дело. В изложението са възпроизведени застъпени в ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК становища по въпроси относно присъждането на съдебни разноски извън контекста на оплакванията в частната жалба. Процесуалният представител на жалбоподателката се е задоволил с най-общото твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по ВЪПРОСИТЕ – ПРЕДМЕТ НА ОБЖАЛВАНЕ без да се съобрази с практиката на ВКС по приложението на чл.248 ГПК и не е формулирал нито един правен въпрос, определящ рамките, в които ВКС следва да селектира частната жалба.
Касационният съд не е овластен да извежда правни въпроси от значение за изхода на спора от твърденията на частния касатор в обстоятелствената част на жалбата от сочените в изложението факти. Съдът може само да конкретизира, да уточнява или квалифицира изведен от жалбоподателя правен въпрос въз основа на фактите, доводите и твърденията му.
Непосочването на правен въпрос, значим за конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните основания в жалбата, при чието наличие се проявява общото основание за достъп до касационен контрол.
Независимо от горното обсъдените в обжалваното определение на въззивния съд въпрос относно начините и сроковете за установяване на направените разноски са разрешени в съответствие с възприетите в ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС тези в мотивите към т.1,т.2, т. 8 и т. 11 на същото.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателката не установява наличието на основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.274 ал.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 362/30.08.2018 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав, постановено по ч.т.д.№ 457/2018 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: