1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
[населено място], 23.03.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1856/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 160/ 19.05.2016г. по в.т.д. №166/2016г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение. Жалбоподателят иска отмяна на решението, като излага оплаквания за недопустимост, алтернативно за незаконосъобразност и необоснованост. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът А. И. К. в писмен отговор поддържа становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащането на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Пловдивският окръжен съд е сезиран с иск по чл.74 ТЗ от А. И. К., в качеството му на съдружник на [фирма], за отмяна на т.3 на взетото на 30.03.2015г. решение на общото събрание на съдружниците, за изключването му като съдружник на основание чл.49, ал.2 от дружествения договор и чл.126, ал.3 ТЗ. Решението на общото събрание е отменено от първоинстанционния съд. Решението е потвърдено с обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд.
Пловдивският апелативен съд е отхвърлил като неоснователно оплакването на въззивника – касатор за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено по обстоятелство, заявено с допълнителната искова молба, извън срока по чл.74, ал.2 ГПК. Според съда, изложеното от ищеца в допълнителната искова молба не представлява въведено в процеса ново обстоятелство, а конкретизация на въведеното в исковата молба твърдение, че не е извършил нарушенията. Съдът е приел за неоснователно въведеното в исковата молба основание за отмяна на решението на ОС по т.3 от дневния ред – нарушение на чл.126, ал.3 ТЗ при връчване на предупреждението за изключване на съдружник. Счетено е, че от датата на връчване на предупреждението на К. на 27.02.2015г. до датата на провеждане на събранието 30.03.2015г., срокът е достатъчен съдружникът да се подготви и вземе становище за действията, послужили като основание за изключването му от дружеството като съдружник, както и да предприеме действия по отстраняване на нарушенията.
Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по всяко едно от включените в предупреждението за изключване нарушение, въз основа на които ОС на съдружниците е изключил ищеца от дружеството. Съдружникът е предупреден за изключване от дружеството за действия по чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ в четири пункта:1. За времето, през което бил управител, не е изпълнявал задълженията си на управител и ръководител и не е съдействал за постигане на целите на дружеството и в нарушение на чл. 142 ТЗ е управлявал в свой личен интерес без съгласие на [фирма] друго дружество [фирма], като в него К. бил и едноличен собственик на капитала.; 2. В качеството на управител на [фирма] е получил парични средства на дружеството, които е отклонил и не е отчел в касата на дружеството, в общ размер на 113 747,60 лв., с което ощетил дружеството и другия съдружник, установено в протокол от 3.02.2015 г. за установяване на движение на паричните средства.; 3.След освобождаването му като управител К. продължил да се разпорежда с банковите сметки на дружеството, без да има право за това, като изтеглил сумата от 2800 лв. чрез седем транзакции с карта от сметката на дружеството.; 4. След връчването на нотариална покана от 21.02.2015 год., в която бил определен срок за връщане на стоково-материални ценности в качеството му на управител, не е предал имуществото на [фирма]. Пловдивският апелативен съд е приел описаните в пункт 1, 2 и 4 от предупреждението нарушения, че касаят дейността на ищеца като управителен на дружеството, за упражнени права и задължения в това му качество, не са действия на съдружник, поради което дори да се приемат са извършени, не могат да обосноват извод за изключване на К. като съдружник, поради отсъствие на основанията по чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ.
Направен е извод по п.1, че забраната за извършване от свое име или от чуждо име на сделки, за участие в други търговски дружества и за заемане на длъжност в ръководни органи на други дружества според чл.142 ТЗ се отнася единствено до управителя на търговското дружество, но не и на съдружника и то ако дейността е сходна. Съдът се е позовал на т.31.6 от дружествения договор, който предвижда задължение за съдружника да не извършва конкурентна дейност, но спазването му е обвързано с решение на ОС на съдружниците, каквото в случая не е взето. Съдът също е изложил довод за незаконосъобразност на решението за изключване по пункт1, като се е позовал на информацията в ТР, за предмета на дейност на двете дружества / [фирма] и [фирма] /. От вписания предмет на дейност за двете дружества, според съда, не може да се направи извод за осъществявана от съдружника конкурентна дейност.
По п.4 съдът е приел, че поканата за връщане на материалните ценности от ищеца е в качеството му на управител, а не на съдружник, поради което без значение е фактът, че поканата е получена от К., след като е бил освободен като управител.
По т.3 от решението за изключване на К. като съдружник съдът е изложил, че доказателствата не установяват по категоричен начин, изтеглената от банкомат сума от 2800 лв. да е изтеглена и получена от К., а и като размер, тя не може да доведе до увреждане интересите на дружеството.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По оплакването за недопустимост на въззивното решение:
От съдържанието на исковата молба и допълнителната искова молба не може да се направи извод за евентуална недопустимост на предявения от ищеца иск по чл.74 ТЗ, поради въвеждане на ново основание извън преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Касаторът формулира процесуалноправния въпрос : Допустимо ли е при предявяване на иск по чл.74 ТЗ да се сочат бланкетни основания за отмяна на решение на общо събрание на съдружниците, които да се конкретизират в детайли след размяна на книжата и при наличие на изтекъл срок по чл.74, ал.2 ТЗ. Допустимо ли е в тази връзка съдът да възприема уточнения,
не съществуващи в първоначално предявения иск и да ги съотнася, тълкувайки бланкетно заявление на ищеца” По този въпрос се поддържа противоречие с решение №109/25.06.2010г. по т.дело № 860/2009г. на ВКС, ІІ т.о.
Според Пловдивския апелативен съд не се касае до въвеждане на ново обстоятелство след срока по чл.74, ал.2 ТЗ, а до конкретизиране на въведеното в исковата молба твърдение, че в нарушение на чл.126, ал.3 ТЗ ищецът не е извършил нарушенията, за които е изключен като съдружник.
Не се констатира противоречие с решение №109/25.06.2010г. по т.дело № 860/2009г. на ВКС, ІІ т.о. на ВКС, ТК, тъй като двете решения са постановени при различни факти. С цитираното решение е обезсилено въззивно решение, по съображения, че в исковата молба са въведени твърдения за допуснати нарушения при свикването и провеждането на общото събрание, а въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, като се е произнесъл по ненаведено в исковата молба обстоятелство, а именно твърдение за надлежно оформено и връчено предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата – чл.280, ал.1, т.2 ГПК : 1.Допустимо ли е да се прави разграничение на отговорността на управителя от тази на съдружника, когато същия е имал двойно качеството, и е допуснал увреждане на интересите на дружеството. Допустимо ли е съдружникът, който е управител, да понесе санкцията, предвидена в чл.126, ал.3 ТЗ за действия, които е извършил и в качеството си на управител. Позовава се на решение на Ямболския окръжен съд, потвърдено с решение на Бургаския апелативен съд № 83/14.10.2014г. по в.т.дело № 224/2014г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение по чл.288 ГПК по т.дело № 745/29.12.2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. 2. Възможно ли е след като е загубил качеството на управител, съдружникът да бъде санкциониран за извършени от него нарушения за времето, през което е бил управител, към който момент от него е поискано съдействие за осъществяване на дейността на дружеството и съхраняване на интересите му? По този въпрос се поддържа допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Изводът на съда за незаконосъобразност на решенията на общото събрание на съдружниците от 30.03.2015г. по т.3, е изведен от съдържанието на отправеното до съдружника предупреждение за изключване / п.1, п.2 и п.4 / и посечените в чл.126, т.3 ТЗ основания за изключване на съдружник, поради което въпросът не обосновава общия селективен критерий. Пловдивският апелативен съд е съобразил съдебната практика на ВКС, ТК в предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ да бъде посочено основанието/основанията за изключване по т. 1-4 на закона, както и да бъдат конкретизирани действията на съдружника: в какво се изразява неизпълнението на задължение на съдружника за оказване на съдействие на дружеството за осъществяване на дейността на дружеството, какви са действията против интересите на дружеството, кои решения на ОС на съдружниците не са изпълнени от съдружника. В случая въззивният съд е разглеждал липсата на предпоставки за изключване на съдружника по чл.126, ал.3 ТЗ, от посочените в предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ действия, за действия на К. в качеството му на управител на дружеството /т.1, т.2 и т.4 от предупреждението/, но не и в качеството му на съдружник. По вторият аргумент на съда, за незаконосъобразност на решението за изключване по п.1 на отправеното предупреждение за изключване, мотивиран с разпоредбата на чл.142 ТЗ и чл. 31, т.6 от дружествения договор, въпрос по чл.280, ал.1 ГПК не е формулиран. Първият въпрос не само не обосновава общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, но не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК с решението на Ямболския окръжен съд, потвърдено с решението на Бургаския апелативен съд, доколкото съдружникът е предупреден по чл.126, ал.3 ТЗ и изключен за системни действия във вреда на дружеството в качеството му на съдружник, а не само за действия от предоставените му правомощия на управител.
За да е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, допълнителен критерий по втория материалноправен въпрос, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос /какъвто в случая не отговаря на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/ е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване, и за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009 г. Жалбоподателят не е изложил доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Такъв довод не е твърдението, че „ абсолютно възможно и житейски оправдано, един бивш управител, без да е задължително да е нанесъл вреда на дружеството да разполага и държи в себе си материални блага на дружеството, от които същото има нужда и с които му е отправено искане за предаване”. Не са изложени аргументи за необходимостта за промяна на създадена задължителна съдебна практика, поради промяна на закона или обществените условия, съгласно която отговорността на управителя за действия, респ. бездействия, които се обхващат от съставите на чл.126, ал.3 ТЗ има имуществено изражение и може да бъде ангажирана по реда на чл.145 ТЗ, но не съставлява основание за изключване на съдружника / решение № 36/8.09.2010г. т.д. № 472/2009г. на ВКС, ІІ т.о./.
Що се касае до действията на съдружника К. по п.3 от предупреждението за изключване, настоящият състав на ВКС, ТК на първо място съобрази изводите на въззивния съд за недоказаност на това нарушение, т.е. липсата на нарушение по п.3 от вменените на К. нарушения, и на второ място задължителната съдебна практика на ВКС, ТК: решение № 171 от 14.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 860/2010 г., II т.о., решение № 126/8.07.2013г. т.дело № 943/2012г. на ВКС, ІІ т.о., според която изключването е крайна санкционна мярка и трябва да е адекватна на виновно извършеното от съдружника нарушение или неизпълнение на имуществено или неимуществено задължение на съдружника, на която не противоречи решението на апелативната инстанция.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
На ответника по касация се присъждат разноски на осн. чл.78, ал.3 ГПК, документирани в договор за правна защита и съдействие от 26.07.2016г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 160/19.05. 2016г., постановено по в.т. дело № 166/2016 г. на Пловдивския апелативен съд, т.о.
ОСЪЖДА „ О. Б. С.” О. да заплати на А. И. К., ЕГН [ЕГН] разноски 6000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: