О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 07.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 1322/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма], [населено място] /с предходно наименование [фирма]/ срещу определение № 83 от 31.01.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по ч. т. д. № 40/2013 г., с което се оставя без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] /с предходно наименование [фирма]/ частна касационна жалба срещу определение № 11 485 от 02.07.2012г. по ч. гр. д. № 8187/2012 г. на Софийски градски съд, І Гражданско отделение.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен, да се разгледа частната касационна жалба и да се постанови връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Ответникът не заявява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
С определение на ВКС, ТК, второ отделение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, поради нарушаване на императивната уредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, частната касационната жалба от К. А. България” ЕАД, [населено място] /с предходно наименование [фирма]/ срещу въззивното определение на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 10.05.2010 г. по ч. гр. д № 17851/2010 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на [фирма], [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу В. Г. Х., М. Н. Д.-Д. и А. П. Л., всички от [населено място], в качеството им на солидарни длъжници по договор за потребителски банков кредит № SL-0046-06 от 09.11.2006 г. и договор за поръчителство от 09.11.2006 г., за незаплатената сума от 4740.02 лева / от които 4 611.15 лв. – главница и 128.87 лв. – наказателна лихва за периода 21.12.2009 г. – 15.04.2010 г./.
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С изменението на чл.280, ал. 2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” – 21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. Т. е. доводите на ВКС, ТК, второ отделение са основателни.
В частната жалба на жалбоподателя са имплементирани и доводи за противоречива практика на ВКС относно приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК, като са цитирани и приложени съответните актове. Следва да се отбележи обаче, че уредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е императивна и приложното й поле не подлежи на тълкуване, т. е. не може да се ограничава от съдебната практика, тъй като задължителният характер на нормата обвързва съда да действа съобразно съдържанието й.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 83 от 31.01.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по ч. т. д. № 40/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: