Определение №184 от 18.3.2013 по ч.пр. дело №23/23 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 18.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 23/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място] против определението на Софийски апелативен съд № 2228 от 25.10.2012 год., по ч.гр.д.№ 3184/2012 год., с което е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия частен жалбоподател с вх.на СГС № 67162/ 21. 06. 2012 год. срещу определение на СГС от 15.06.2012 год., по т.д.№ 1454/ 2010 год. за отказ за спиране на производството по делото до приключване на считания от страната за преюдициален за разглеждането му спор, предмет на гр.д.№ 2555/2010 год. на СГС.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол прекратителен съдебен акт, постановен за първи път от въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Определението на първоинстанционния съд, с което е отказано спиране на производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК не е от категорията съдебни актове, за които законодателят изрично е предвидил двуинстанционно разглеждане, поради което спрямо същото разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК е неприложима.
Същевременно обстоятелството, че така постановеното определение, с което първоинстанционният СГС се е произнесъл по отрицателен начин по искането на страната, основано на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, няма преграждащ макар и временно, развитието на производството ефект обуславя правен извод, че в случая неприложима се явява и нормата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Следователно липсата на създаден от законодателя ред за последващ инстанционен контрол над първоинстанционния съдебен акт на СГС изключва да е налице надлежно възникнало в полза на настоящия частен жалбоподател процесуално потестативно правомощие на частна жалба, с която да сезира въззивния съд и като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения, Софийски апелативен съд е постановил процесуално законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от изложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Софийски апелативен съд определение № 2228 от 25.10.2012 год., по ч.гр.д.№ 3184/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар