3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№182
София, 26.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Е. Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Е. Марков ч. т. дело № 314 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 8019/23.ІХ.2013 г. на софийското [фирма] (в несъстоятелност), подадена от управителя му, против определение № 205 на Бургаския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 19.VІ.2013 г., постановено по ч. т. д. № 179/2013 г., с което е била оставена без разглеждане частна жалба на това д-во против определение № 210/13.ІІ.2013 г. на Бургаския ОС по т. д. № 445/2011 г.: за възобновяване на първоинстанционното исково пр-во в хипотезата на чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ.
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за недопустимост, а също и за неправилност на атакуваното прекратително определение: поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон, както и при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това [фирма]-София претендира обезсилване или, алтернативно – отменяването на този съдебен акт. Инвокиран е довод, че Бургаският апелативен съд следвало да зачете указанието, съдържащото се във финалната част от неговото възобоновително определение по чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ, че последното подлежало на инстанционен контрол пред по-горен съд.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба и ищец във възобновеното пр-во по чл. 422 ГПК „Волво Т. К.” – търговско д-во, регистрирано по законите на Кралство Ш., писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на оплакванията за недопустимост, а също и за неправилност на атакуваното прекратително определение на Бургаския апелативен съд, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че при преценката си дали първоинстанционния съдебен акт по чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ подлежи на обжалване пред по-горен съд, въззивната инстанция, постановила атакуваното прекратително определение, по никакъв начин не е била обвързана от указанието на Бургаския ОС, че това негово възобновително определение подлежало на обжалване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Бургаския апелативен съд, настоящата частна жалба на софийското [фирма] (в несъстоятелност) срещу постановеното в това пр-во прекратително определение ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Освен по изложението от Бургаския апелативен съд съображения в мотивите към атакуваното негово прекратително определение, по аргумент за противното от текста на чл. 613а, ал. 1 ТЗ непосредствено следва, че определенията по чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ не подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс. Ето защо, погрешното посочване от страна на първостепенния съд във финалната част от диспозитива на определението му за възобновяване на исковото пр-во, образувано по реда на чл. 422 ГПК, не създава възможност за инстанционен контрол пред по-горен съд. Настоящият частен жалбоподател разполага единствено с процесуалната възможност да атакува последващо решение на Бургаския ОС по същото дело, в случай, че с него положителният установителен иск на шведското търговско д-во „Волво Т. К.” бъде уважен.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 205 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 19.VІ.2013 г., постановено по т. д. № 179/2013 г.
В Р Ъ Щ А делото на първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия в образуваното пред него исково пр-во по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2