О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
Гр.София, 07.03.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.4152 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 12.05.16 по г.д.№.3946/16 на Софийски градски съд, ІІ Б състав – с което е потвърдено решение от 9.12.15 по г.д.№.46868/14 на Софийски районен съд, 68с., за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна Д. Е. Б. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че [фирма] е имало два филиала в [населено място] – София 1 /кв.”В.”/ и София 2 /ж.к.”Л.”/ – всеки с по 2 щатни бройки за „мениджър кючови клиенти”; във филиал София 2 – в който е работел и ищеца на тази длъжност – двете щатни бройки са били съкратени; във филиал София 1 те са останали да съществуват, като служителите там са поели и функциите на съкратените „мениджъри ключови клиенти” от филиал София 2. При това положение за работодателя е възникнало задължението да извърши подбор между общо четиримата служители, заемащи длъжността „мениджър ключови клиенти” в двата филиала, като остави на работа тези двама, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Съдът е отбелязал, че без значение за приложението на чл.329 КТ е обстоятелството, че двата филиала представляват отделни обособени звена на дружеството. Позовал се е на решение №.385/21.11.11 по г.д.№.129/11, ІV ГО на ВКС, в което е изяснено, че подборът в рамките на цялото предприятие е задължение за работодателя, ако трудовите функции на служители с еднакви или близки наименования, макар и заети в самостоятелни структурни звена в едно и също населено място, по същество са еднакви или сходни; задължението отпада само когато е налице организационно-управленска обособеност със специфични функционални или финансово-икономически характеристики, която именно обособеност определя и специфичност в трудовите функции на служителите – макар и за длъжности с еднакви наименования. Посочено е, че в случая нито се твърди, нито се установява трудовите функции на „мениджър ключови клиенти” да се различават с оглед на това дали се изпълняват във филиал София 1 или филиал София 2. При това положение и доколкото подбор не е извършван, уволнението е незаконосъобразно и следва да се отмени, а исковете по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ – да се уважат.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 във връзка с въпроса „при условията на чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ- съкращение на щата и закриване изцяло на всички еднородни длъжности на определено звено, задължен ли е работодателят да извърши подбор, когато съкращението засяга не цялото предприятие на работодателя, а негово обособено относително самостоятелно структурно звено /поделение, клон, цех, отдел, сектор, група и др./?” /реш.158/10.04.95 по г.д.№.1301/94, ІІІ ГО, реш.№.1248/27.07.01 по г.д.№.2306/00г., ІІІ ГО на ВКС/.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не са налице.
На първо място, сочените от касатора решения не съставляват задължителна практика на ВКС по смисъла на т.2 ТР 1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС – тъй като са постановени при действието на ГПК /отм./ – и поради това не биха могли да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Отделно от това те касаят и различни хипотези (на закриване на част от предприятието – при което основание са налице съответни специфики в сравнение със съкращението в щата, вкл. по отношение случаите на задължителен подбор, и на обособени звена в различни населени места – а не в едно – както е по настоящото дело) – в които става въпрос за незадължителен подбор – и са неотносими.
На второ място не е налице и хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – тъй като по въпросите за задължението на работодателя да извърши подбор при условията на чл.329 ГПК, в това число когато се съкращават длъжности в обособено звено, вече е формирана задължителна практика на ВКС и тя е била съобразена от въззивния съд. В реш.№.385/21.11.11 по г.д.№.129/11, ІV ГО на ВКС, е прието, че изискването за подбор в рамките на цялото предприятие по чл.329 КТ е задължение за работодателя, ако трудовите функции на служители с еднакви или близки наименования, макар и заети в самостоятелни структурни звена в едно и също населено място, по същество са еднакви или сходни. Именно като е изследвал събраните по делото доказателства относно това дали е налице сходство на трудовите задължения и естеството на работа на заемащите длъжността „мениджър ключови клиенти” в двата филиала, респективно задължението на работодателя да установи липса на такова – за да може да се освободи от задължението за извършване на подбор, въззивният съд, в съответствие със задължителната практика на ВКС, е приел, че при неустановяване на различия в трудовите функции за тази длъжност в двата филиала работодателят е бил длъжен да извърши подбор и липсата му опорочава законността на извършеното уволнение.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски – 780лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.05.16 по г.д.№.3946/16 на Софийски градски съд, ІІ Б състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да плати на Д. Е. Б., ЕГН [ЕГН], 780лв. /седемстотин и осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: