ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 131
гр. София, 27.04.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. частно гражданско дело № 1338 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1857/17.02.2017 г. на Л. А. П. против определение № 49/08.02.2017 г., постановено по гр.д. № 7408/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, в състав на Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на страната за допълване на решение № 430/17.05.2016 г., постановено по делото, с произнасяне и по евентуалния й иск за присъждане на сумата от 21 979 лв., представляваща платена по договор № 3/12.05.2009 г. цена за закупения с него недвижим имот, поради прогласяване нищожността на договора.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и решението на Върховния касационен съд да бъде допълнено чрез произнасяне и по насрещния иск, предявен в условията на евентуалност.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Гражданско дело № 103/2013 г. по описа на Окръжен съд – Видин е образувано по искова молба на Държавата чрез Министъра на земеделието и храните срещу Л. А. П. по иск за прогласяване нищожността на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД на сделката по договор № 3/12.05.2009 г. и на евентуално предявеният иск за прогласяване на относителната недействителност спрямо Държавата на същата сделка поради сключването й от лице без представителна власт; по предявеният от Държавата срещу „5 С. Ко” ЕАД ревандикационен иск относно имоти № 000371, № 000372, № 000373 и № 000374, всички в землището на [населено място], [община], и по предявеният от Държавата срещу [община] ревандикационен иск относно имоти № 000368 и № 000369 в землището на същото населено място. С протоколно определение от 27.08.2013 г., постановено по делото е приет за разглеждане насрещен иск на Л. П. против Държавата за присъждане на сумата в размер от 21 979 лв., представляваща цената платена от последната по договора, предмет на иска за прогласяване на нищожност. С решение № 241/17.12.2013 г., постановено по гр.д. № 103/2013 г. Окръжен съд – Видин е отхвърлил предявените от Държавата искове, както и насрещния иск на Л. П.. П. решение е обжалвано от ищеца и е потвърдено с решение № 1804/11.09.2014 г., постановено по гр.д. № 1198/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, 8 състав. Касационното производство по гр.д. № 7408/2014 г. е образувано по касационна жалба вх. № 12960/11.11.2014 г. на Държавата чрез Министерство на земеделието и храните. С решение № 430/17.05.2016 г., постановено по делото, Върховния касационен съд, IV г.о. като е отменил решение № 1804/11.09.2014 г., постановено по гр.д. № 1198/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, е приел за установено, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, сключен на 12.05.2009 г. между министъра на земеделието и храните и Л. П., е нищожен, поради противоречие със закона в частта, с която е прехвърлена собствеността върху недвижим имот № 00367, находящ се в землището на [населено място], [община]. С касационното решение са уважени и предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС.
С обжалваното определение, ВКС, IV г.о. е приел, че приетия за разглеждане пред първоинстанционния съд евентуален насрещен иск с правно основание чл. 34 ЗЗД за присъждане на сумата от 21 979 лв., представляваща платената по договор № 3/12.05.2009 г., чиято нищожност се претендира по делото, в случай на уважаване на главния иск, е отхвърлен с влязло в сила решение № 241/17.12.2013 г., постановено по гр.д. № 103/2013 г. Окръжен съд – Видин, поради необжалването му от Л. П., въпреки правния й интерес. Посочил е, че предмет на делото, пред касационната инстанция са единствено исковете на Държавата, които са били предмет на разглеждане от въззивния съд по гр.д. № 1198/2014 г.
Правните изводи, до които е достигнал съставът на IV г.о. на ВКС, обективирани в мотивите към обжалвания акт, са правилни.
Искът с правно основание чл. 34 ЗЗД е предявен от ответната страна по правния спор, предмет на гр.д. № 103/2013 г. по описа на Окръжен съд – Видин, при условията на евентуалност. Разглеждането му е обусловено от условие – при положителен изход на главния спор по иска за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, в изпълнение на който е заплатена претендираната сума от 21 979 лв. С решението си първоинстанционния съд е приел главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за неоснователен, поради което насрещният евентуален иск на ответната страна не е подлежал на разглеждане, доколкото не се е сбъднала положителната процесуална предпоставка за произнасяне по него. Макар, предявен като насрещен и самостоятелен иск, съдът не е следвало да постановява изричен диспозитив за отхвърлянето му, тъй като не е настъпило условието за разглеждането му по същество. Следователно, доколкото уважаването на главния иск се явява една от предпоставките за уважаване на евентуалния, наред със специфичните за същия предпоставки, то последица от успешното предявяване на първия е именно произнасяне на съда и по евентуалния.
С оглед на така изложеното решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и искът с правно основание чл. 34 ЗЗД е недопустимо, тъй като е постановено въпреки липсата на положителната процесуална предпоставка за разглеждането му.
Макар и порочно, недопустимото решение поражда по правило всички присъщи на решението правни последици – сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие. Ето защо, за разлика от нищожното решение, недопустимото решение е действително. Защитата срещу недопустимото решение е осигурена чрез възможността за обжалването му пред висшестоящия съд, в случая – Софийски апелативен съд. Ищцата по насрещния иск не е упражнила правото си да обжалва решението на Окръжен съд – Видин с въззивна жалба. Предмет на производството пред въззивния съд е било единствено първоинстанционното решение по предявените от Държавата искове, поради което решение № 241/17.12.2013 г., постановено по гр.д. № 103/2013 г. Окръжен съд – Видин е влязло в законна сила по отношение на иска с правно основание чл. 34 ЗЗД и е породило правните си последици – установяване със сила на пресъдено нещо, че претенцията на Л. П. за присъждане на сумата от 21 979 лв. е неоснователна. Наистина, въззивната инстанция се произнася служебно по отношение на допустимостта на решението на първоинстанционния съд, но предмет на тази проверка е единствено обжалваната част на решението – арг. чл. 269 ГПК.
С оглед на така изложеното, доколкото отхвърлителното решение на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл. 34 ЗЗД е влязло в законна сила, макар касационната инстанция да е постановила решение, с което е уважила главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, висящността на иска за връщане на платената по нищожния договор продажна цена, не се възстановява.
По изложените съображения определение № 49/08.02.2017 г., постановено по гр.д. № 7408/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, в състав на Четвърто гражданско отделение, се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 49/08.02.2017 г., постановено по гр.д. № 7408/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, в състав на Четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.