О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№312
София, 15.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 342 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 10977 от 29.11.2017 г. на Т. М. Х. чрез пълномощника му адвокат В. Л. против решение № 380 от 25.10.2017 г., постановено по гр.д. № 606 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е потвърдено решение № 436 от 11.07.2017 г. по гр.д. № 530/2017 г. на Районен съд-Хасково за уважаване на предявения от Н. В. Д. против Т. М. Х. ревандикационен иск по отношение на ? ид.ч. от имот с идентификатор № 77195.728.117.1.128 в [населено място], [улица], ет.6, ап.6., като за ? ид.ч. е отменен констативен нотариален акт № 136, том I, рег. № 2240, дело № 124 от 12.04.2016 г. на нотариус № 079.
Н. В. Д. е подала чрез пълномощника си адвокат С. П. отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено, че имотът е придобит по време на брака между страните, прекратен с развод, като с влязло в сила на 23.10.2009 г. решение ползването на имота е предоставено на Т. Х., но той не е станал владелец, а държател на правата на другата страна. В искова молба от 2011 г. същият е продължил да твърди, че страните са съсобственици с права по ? ид.ч., т.е. до този момент държането на чуждите идеални части не е преобразувано във владение. Липсват данни и след този момент да е налице демонстрирано на другия съсобственик завладяване на правата му, но дори и да се приеме, че след 2011 г. е налице преобразуване на държането във владение, до 2017 г. не е изминал периода от 10 години, необходим на недобросъвестния владелец.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Т. М. Х. поставя следните въпроси:
1) дали с прекратяването на брака между страните, касатора е започнал да владее идеалните части на ищцата от имота, предмет на спора;
2) дали с прекратяване на брака между страните, касаторът е установил фактическа власт върху имота с намерение за своене, в частност относно субективната страна на владението, изразяваща се в намерението да се свои вещта, за което законът е предвидил и презумпцията по чл.69 ЗС;
3) счита ли се владението на недвижим имот за смутено, а придобивната давност – прекъсната, с подаване до РС-Хасково на искова молба от ответника, сега касатор с твърдение, че страните са съсобственици на имота по ? ид.ч.
4) дали съдебното решение, с което е предоставен имота на касатора след прекратяването на брака е годно правно основание по смисъла на чл.70 ЗС.
По поставените въпроси не е удостоверено противоречие с практиката на ВКС, тъй като решенията, на които се позовава касаторът дават тълкуване, че не е необходимо демонстриране на завладяването спрямо собственика в случаите, в които се завладява изцяло чужд имот без правно основание /докато в случая фактическата власт е установена на правно основание – решението за предоставяне ползването на семейното жилище/, че давността не се прекъсва с подаване на жалба до прокуратурата, а чрез действията посочени в чл.116 ЗЗД вр. чл.84 ЗС, вкл. и с признаване на правата на собственика /каквото признание съставлява предявяването на иска за делба/, т.е. посочената практика е неотносима към фактите по настоящия спор.
Същевременно по поставените въпроси е налице практика на ВКС, на която въззивното решение съответства, според която, когато фактическата власт е установена на правно основание и без да се отричат правата на другия съсобственик, презумпцията на чл.69 ЗС е опровергана и лицето, упражняващо фактическа власт следва, за да превърне владението в самостоятелно, т.е. само за себе си, да „отнеме“, да „отблъсне“ владението на другите, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на владението – Решение № 31 от 8.02.2016 г. по гр.д. № 4539/2015 г., I г.о., мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 12/19.02.2014 г. по гр.д. № 1840/2013 г., ВКС, І г.о.
Не може да обоснове допускане на касационно обжалване и четвъртия въпрос, тъй като касаторът не е твърдял, че е добросъвестен владелец, а и нормата на чл.70 ЗС ясно свързва добросъвестността с наличието на акт с вещноправни последици.
Твърдението за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС не може да се свърже с произнасянето на въззивния съд, доколкото даденото тълкуване е подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квлифиация и работи по-добре, а въззивният съд не се е произнасял по такъв въпрос, разрешавайки спора по ревандикационния иск.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови на ответницата по касационната жалба направените разноски в размер на 100.00 лв., съставляващи заплатено възнаграждение на адвокат С. П..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 380 от 25.10.2017 г., постановено по гр.д. № 606 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Т. М. Х., [населено място], [улица], ет.6, ап.6 да заплати на Н. В. Д., [населено място], [улица], вх.А, ап.67, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат С. П. разноски за настоящото производство в размер на 100.00 /сто/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: