4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
[населено място], 22.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№578/19г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. С. Т. против определение № 3791/03.12.2018 г. по ч.гр.д. № 5718/2018 г. на Апелативен съд София,с което е потвърдено определение от 23.08.2018г. по гр.д.№11253/18г. на Софийски градски съд,с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Хасковски окръжен съд. В частната касационна жалба се изразява несъгласие с позоваването на съда на разпоредбата на чл.115 ал.2 ГПК по аргументи за нейната неприложимост, произтичаща от прякото прилагане на Регламент /ЕС/ №1215/2012 на Европейския парламент и Съвета. Конкретно се сочат чл. 11 от раздел ІІІ на същия, предвиждащ, че срещу застраховател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск в съдилищата на държавата членка, където той има местоживеене и чл. 12, чл. 13 пар. 2 и т.15 от преамбюла на Регламента. Въз основа на тях частният касатор навежда довод, че Регламентът не изключва подсъдност на спора по седалището на ответника – застраховател и доколкото законодателното разрешение, след изменението на чл.115 ГПК /обн. ДВ бр.65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г. /, не кореспондира с посочените разпоредби на Регламента, за разлика от старата редакция на разпоредбата, същият счита,че следва да намери пряко приложение Регламентът. Наред с това , според частния касатор, при липса на противопоставено от ответната страна възражение за липса на подсъдност, съгласно чл. 119 ал. 3 ГПК, съдът е могъл да приеме и разгледа иска. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на СГС с указания за разглеждане на делото по същество.
В писменото изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, частният касатор обосновава обща предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивния акт, поставяйки въпросите: 1. „Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава – членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретно процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС?“, 2. „Като се имат предвид текстовете на Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. – раздел ІІІ – чл. 11, чл. 12, чл. 13 пар. 2 и т. 15 /от преамбюла/ – следва ли, че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местоживеене/седалище на застрахователя и има ли текст в Регламента, изключващ това правило по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите?“, 3. „С въвеждане във вътрешното законодателство на държава – членка на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите и изключване на установените в т. 15 от Регламента, нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост, при предявяване на иск срещу застраховател на територията на Европейския съюз?“ 4. „Въведената във вътрешното законодателство подсъдност , различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща тази, установена с Регламента?“, 5. „С промяната на подсъдността по чл. 115 ал. 2 ГПК, нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователите,предвид множество налични упълномощавания за застрахователни събития отпреди датата на промяната и породената необходимост представителството да се поеме от адвокат, с адрес на кантора по местоживеене на пострадалия?“ По отношение на всички поставени въпроси се сочи допълнителна предпоставка в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Направено е искане за преюдициално запитване, „отнасящо се до тълкуване на Регламент № 1215/ 2012 г. на Европейския парламент и Съвета от 12.12.2012 г. относно подсъдността на искове срещу застрахователи.“
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на Апелативен съд София, след като е съобразил служебно установения от първоинстанционния съд и неоспорен в производството факт, че постоянният и настоящ адрес на ищеца е в [населено място], който е в съдебния район на ОС Хасково, е отнесъл същия към нормата на чл.115 ал.2 ГПК/в сила от 07.08.2018г. – преди датата на завеждането на исковата молба/, изключваща общата местна подсъдност по чл.105 ГПК, за която съдът не следи служебно. Посочил е,че съгласно същата , отвод за неподсъдност на делото при искове за обезщетение срещу НББАЗ /какъвто е и настоящият случай/, може да се повдига и служебно от съда, което свое правомощие СГС е упражнил законосъобразно.Отказал е да сподели възражението на процесуалния представител на ищеца за пряко приложение на нормите на Регламент /ЕС/ №1215/2012 на Европейския парламент и Съвета , доколкото той касае случаи,в които следва да се предявят искове между лица с местоживеене в различни държави-членки. Поради това за прилагането на регламента съдът е намерил,че е нужно поне в един аспект от процесуално правоотношение да е налице приложимо право на повече от една държава-членка на ЕС поради причина на местоизвършване на деликта, различно местожителство на страните в процеса, необходимост издаденото в една държава-членка съдебно решение да се признае или изпълни в друга и т.н. Тъй като в случая както ищецът, така и ответникът са субекти на българското право, а деликтът е извършен на територията на България, където и ще се изпълнява евентуално положително за ищеца съдебно решение, съдът е посочил,че за уреждане на възникналото правоотношение приложимо е българското процесуално право.
Съгласно разпоредбата на чл. 274 ал. 3 ГПК, разглеждането на частните касационни жалби е обвързано с преценка за допустимост до касационен контрол с оглед наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК. По смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС обуславящ правен въпрос е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда.
Този общ за производството критерий не се обосновава с нито един от поставените от частния касатор въпроси, доколкото никой от тях не е намерил съответно разрешение в решаващите изводи на въззивния съд. Не е осъществен и соченият допълнителен селективен критерий, който не е и обоснован, съобразно постановките в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,а нормата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК само е цитирана формално. Още повече,че към настоящия момент по въпроса за подсъдността след изменението на чл. 115 ГПК /обн. ДВ бр.65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ вече е формирана константна и непротиворечива практика на касационната инстанция, вкл. и на настоящия състав, обективирана в определение № 82/15.02.2019 г. по ч.т.д. № 306/2019 г. на ВКС, определение № 108/06.02.2019 г. по ч.т.д. № 220/2019 г. на ВКС, определение № 116/11.02.2019 г. по ч.т.д. № 276/2019 г. и определение № 536/31.12.2018 г. по ч.т.д. № 2917/2018 г. на ВКС, определение №149/25.03.2019г. по ч.т.д.№577/19г. ,а наличието на такава е предпоставка за изначална неприложимост на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Доколкото липсват предпоставки за допускане на определението до касационно обжалване,а отговорът на преюдициалното запитване би бил релевантен само при произнасяне по съществото на обжалването, искането за отправяне на такова следва да бъде оставено без разглеждане .
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия , състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3791/03.12.2018 г. по ч.гр.д. № 5718/2018 г. на Апелативен съд София.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на С. С. Т. за отправяне на преюдициално запитване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.