ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 184
София, 30.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 164/ 2009 год.
Производството е по чл. 385 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Национална здравноосигурителна каса – гр. С. срещу Определение № 87 от 29.І.2009 г. по ч.гр.д. № 159/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с оплакване за нарушение на закона. Жалбоподателят излага, че съдът е дал ход по третия иск, без внесена държавна такса и без да може да се установи как ще бъде задължен ответникът да извърши посоченото действие. Жалбоподателят счита, че в петитума не са конкретизирани лекарствените продукти, за които да се осигурят средствата, болестите, за които се прилагат, и периодите, за които се претендира обезщетението, без което съдът не може да прецени налице ли са предпоставките за допускане на привременни мерки, които съдът е допуснал, без да вземе предвид становището на ответника по иска и представените доказателства. Жалбоподателят счита, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес с оглед приетите промени в ЗЛПХМ, считано от 30.І.2009 г. и предстоящото приемане на Закон за бюджета на Н. за 2009 г. и с оглед § 2, 8 и 11 от ЗБ на Н. за 2008 г. Жалбоподателят излага съображения за характера на решенията на УС на Н. , като подзаконови нормативни актове и затова, че вече са неподходящи допуснатите мерки, сочи предвидения в АПК процесуален ред, по който пострадалите лица могат да търсят обезщетение за вреди, причинени на граждани от административни органи – пречка за разглеждане на колективния иск. Жалбоподателят обсъжда заключението на допуснатата експертиза и счита, че е налице възможност да се провежда лечение и с други лекарствени средства. Иска определението за допускане на привременни мерки да се отмени.
Ответниците по частната жалба С. ”Център за з. п. в здравеопазването” – гр. С., Тодор Ж. П. – от гр. П., С. В. И. – от гр. С., В. Г. С. – от гр. С. и Петър Г. М. – от гр. А. оспорват същата, като неоснователна, по съображения, изложени в писмен Отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните по основателността на частната жалба и като провери данните по делото, на основание чл. 385 ал. 3 изр. 1 ГПК, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение е оставено в сила определението на първоинстанционния съд, с което са постановени на основание чл. 385 ГПК привременни мерки: ответникът е задължен да отмени дадените указания за преустановяване приемане на съответни документи за лечение на болни от хепатит “Б” с продукта ”П” по “Програмата за антивирусна лечение на хронични вирусни хепатити и цирози на пациенти над 18 г. възраст”, като изпрати указания до РЗОК за приемане на документи, ответникът е задължен в рамките на съответно бюджетно ограничение да осигури лечение по посочената Програма за всички пациенти, представили документи и отговарящи на изискванията. Съдът е изложил, че са допустими предявените колективни искове, като е налице правен интерес у ищците, които поддържат, че са налице действия или бездействия на Н. , с които е нарушено нормативно определеното й задължение да осигури за 2008 г. лекарствени средства за домашно лечение на хронично болни от хепатит ”Б”, като е изготвена и утвърдена на 1.ІІ.2008 г. от УС на Н. посочената Програма, а от края на м.ІІІ.2008 г. Н. е дала указания до РЗОК приемът на документи да се преустанови. Съдът е посочил, че ищците са очертали кръга на лицата, чиито интерес е увреден – болните, които отговарят на нормативните изисквания за безплатно лечение, каквото е отказано, като достатъчно е очертан предметът на спора, който се обуславя от интереса, чиято з. се търси – на широк кръг лица, засегнати от действията на Н. , които са в разрез с конституционно установения принцип на право на здравно осигуряване, гарантиращо достъпна медицинска помощ. Съдът е заключил, че преценката дали са подходящи привременните мерки, следва да се прави с оглед търсената з. и увредения интерес, които мерки целят да се предотврати по – нататъшното ограничаване на п. на болните с неоснователен отказ за приемане на документи за участие в Програмата, както и обезпечаване използване на предвидените средства по предназначение и че евентуална промяна в обстоятелствата, може да бъде съобразена от съда с промяна на определението за привременни мерки.
Определението е неправилно. За да се допуснат привременни мерки по колективен иск, трябва да е налице нужда от такива мерки – предявеният иск да е колективен иск. Колективните искове са два вида – установителен иск за факти по чл. 379 ал. 2 от ГПК и иск за з. на колективен интерес по в чл. 379 ал. 3 ГПК, с посочените мерки: за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес.
Ищците не са предявили колективен иск със заявените в Р.VІІ т.1 и 2 на исковата молба осъдителни петитуми за неимуществени и за имуществени вреди. Претендираните суми, които ищците искат да разпределят между увредените лица съобразно посочените критерии, са предмет на осъдителни искове за обезщетяване на вреди от засегнат индивидуален интерес на ищците. При увреждане от едно нарушение, когато според характера му не може да се определи точно кръгът на увредените лица, но той е определяем, съгласно чл. 379 ал. 2 ГПК, може да се предяви срещу нарушителя, иск за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината. Не може да се приеме с оглед фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба и заявените осъдителни петитуми, ищците да са предявили колективен иск по чл. 379 ал. 2 ГПК, тъй като не се претендира установяване на правно релевантни факти (част от деликтния фактически състав – увреждащо действие или бездействие, противоправност и вина). За да е предявен колективен иск по чл. 379 ал. 2 ГПК, ищците следва да изложат обстоятелства и да докажат кое е извършеното от нарушителя увреждащо действие или бездействие, неговата противоправност – забранено ли е било извършеното от ответника и защо, или ответникът е бил длъжен да извърши нещо, на какво основание, но е бездействал, като вината при деликта се предполага. След евентуалното уважаване на колективен иск по чл. 379 ал. 2 ГПК, с решението по който ще бъдат установени фактите на увреждащото действие или бездействие на ответника, неговата противоправност и вината, всеки индивидуално засегнат, ще може в отделно последващо производство, да предяви осъдителен иск за обезщетяване на претърпените от него вреди, като докаже техния размер и причинната връзка с противоправното поведение на нарушителя.
Ако беше предявен колективен установителен иск по чл. 379 ал. 2 ГПК, привременни мерки по него са недопустими. С привременните мерки по чл. 385 ал. 2 ГПК се пристъпва към временно осъществяване на търсената з. на увредения колективен интерес, предмет на иска по чл. 379 ал. 3 ГПК, като съдът разрешава на ищците да упражнят п. си, преди да постанови решението си. По колективния иск по чл. 379 ал. 2 ГПК, се иска да се признаят за установени факти и обстоятелства, което ще се постигне с решението, поради което няма как да се допусне предварителното упражняване на права на ищците, което се извършва с привременните мерки по чл. 385 ал. 2 ГПК, с които се допуска временно осъществяване на търсената з. преди постановяване на решението по иска по чл. 379 ал. 3 ГПК. Поради изложеното неправилно съдът е приел за разглеждане като колективен иск, заявените от ищците осъдителни индивидуални искове и не е констатирал, че няма предявен колективен иск по чл. 379 ал. 3 ГПК, а е допуснал привременни мерки.
Не може да се приеме ищците да са предявили колективен иск по чл. 379 ал. 3 ГПК и с искането по т. 3 на р.VІІ на исковата молба за осъждане на ответника да извърши посочените действия. За да е налице иск по чл. 379 ал. 3 ГПК, трябва ищците да посочат кой е засегнатият колективен интерес, който е различен от индивидуалния интерес на ищците, а досега в обстоятелствената част на исковата молба не са посочени никакви факти и обстоятелства, които да имат отношение към колективен иск по чл. 379 ал. 3 ГПК. За да може съдът да уважи иск срещу нарушителя за мерките, предвидени в чл. 379 ал. 3 ГПК, трябва ищците да посочат кой е увреденият или застрашен от поведението на ответника колективен интерес, различен от индивидуалния им интерес.
Привременни мерки са допустими, когато е вероятно основателен предявен колективен иск, с който се търси з. на увреден колективен интерес по чл. 379 ал. 3 ГПК. Когато съдът се произнася по привременни мерки по този колективен иск, трябва да провери има ли яснота кой е колективният интерес, застрашен или увреден от поведението на ответника, без което не може да прецени допустими ли са исканите привременни мерки и съответни ли са на търсената защита. Ако ищците в обстоятелствената част на исковата молба бяха посочили увредения колективен интерес, съдът би могъл да постанови и други привременни мерки, които да осигурят з. на увредения колективен интерес, защото не е обвързан от посочените мерки – чл. 385 ал. 4 изр. 2 ГПК. Без излагане на обстоятелствата, на които се основава колективният иск по чл. 379 ал. 3 ГПК, делото не подлежи на разглеждане, поради което е незаконосъобразно определението, с което са допуснати привременни мерки по чл. 385 ал. 2 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени и вместо него – да се постанови друго, с което се отмени първоинстанционното определение за допуснати привременни мерки по чл. 385 ал. 2 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА Определение № 87 от 29.І.2009 г. по ч.гр.д. № 159/ 2009 г. на Софийски апелативен съд и вместо него постановява:
ОТМЕНЯВА Определение от 28. ХІ.2008 г. по гр.д. № 4318/ 2008 г.на Софийски градски съд, І ГО,12 с., с което са допуснати на основание чл. 385 ал. 2 ГПК привременни мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: