ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 610
София, 20.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 589/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Т” А. – гр. С. срещу Определение № 690 от 25.V.2009 г. по ч.гр.д. № 1025/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 92 от 8. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 251/ 2006 г. на Пернишки окръжен съд, с което е прекратено производството по делото: по иска по чл. 336 ал. 1 ГПК (отм.) на “Т” А. – гр. С. срещу, “Л” ЕООД – гр. П. и “И” ЛТД – Я. , Осака за установяване, че парични суми 2 301 000 лв. по банкови сметки на “Т” А. в посочените банки, съответно запорирани по изп.д. № 2021/ 2006 г. на СИ при ПРС, не принадлежат на длъжника “И” ЛТД – Я. , Осака и не се дължат от “Т” А. – гр. С., и по иска по чл. 336 ал. 3 ГПК (отм.) за 1 лв. неимуществени вреди.
В Уточнение към частна жалба жалбоподателят поддържа, че поставеният пред съда правен спор се решава противоречиво от съдилищата – с Решение по гр.д. № 1208/ 2005 г. на СГС съдът е уважил със сила на пресъдено нещо иск по чл. 336 ГПК (отм.). Жалбоподателят подробно излага оплаквания за незаконосъобрзност на определението, подробно описва фактическата обстановка по делото и поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответниците по частната жалба “Л” ЕООД – гр. П. и “И” ЛТД – Я. , гр. О. не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на частната жалба
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион – ното определение, с което е прекратено производството по делото по иска по чл. 336 ГПК (отм.). Изложени са съображения, че липсва правен интерес у ищеца за предявения установителен иск, с отмяна на запора по реда на чл. 332 ГПК (отм.) и признаване процесуална незаконосъобразност на действията на СИ по налагането му, извършени с Решение по гр.д. № 486/ 2006 г. на ПОС (л.115) и с Решение по ч.гр. № 3066/ 2006 г. на СГС (л.108). Съдът е посочил, че приложното поле на иска по чл. 336 ГПК (отм.), се определя от вида на изпълняваното вземане на взискателя – в случая непарично вземане – за предаване на акции – като липсват твърдения същото да е трансформирано в парично, доколкото това е възможно, поради което непаричният характер на притезанието, за чието удовлетворяване е предприето изпълнението, изключва възможността ищецът, като трето лице, чиито права са засегнати, да води иска, а пътят му на защита е по чл. 332 и сл. ГПК (отм.). Производството по делото по иска по чл. 336 ал. 1 ГПК (отм.) е прекратено, поради недопустимост на иска, както и производството по иска за вреди по чл. 336 ал. 3 ГПК (отм.), предявен като евентуален, по съображения, че този иск също е недопустим с оглед недопустимостта на първия иск.
Разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос за допустимостта на установителен иск по чл. 336 ал. 1 ГПК (отм.), е релевантен за спора, тъй като от разрешаването му зависи разглеждането на предявените искове, но по този въпрос има установена съдебна практика – Решение № 1460/ 5.VІ.1964 г. по гр.д. №693/ 1964 г. на ВС, Решение № 2062/ 12.VІ.1959 г. по гр.д. № 1774/ 1959 г. на ВС, Решение № 2231/ 18. ХІ.1968 г. по гр.д. № 1651/1968 г. на ВС, Определение № 607/ 6.І.2009 г. по т.д. № 218/ 2008 г. на ВКС, ТК, Определение № 214/ 23.ІV.2009 г. по гр.д. № 187/ 2009 г. на ВКС, ГК и др., която е в смисъл, че установителен иск по чл. 366 ал. 1 ГПК (отм.) е допустим при висящ изпълнителен процес за парично притезание, когато вещта се държи от длъжника, така че може да бъде описана, а изпълнението е насочено не върху имуществено право на длъжника, а върху право на трето лице. При тези условия третото лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви установителен иск срещу взискателя и длъжника по изпълнението, с който отрича, че правото, обект на изпълнението, принадлежи на длъжника. В случая, съгласно представения изпълнителен лист от 15.ІV.2003 г. (л.5) “И” ЛТД – Я. е осъдено да предаде на праводателя на взискателя 230 100 акции от капитала на “Т”, следователно не е присъдено парично вземане и не е налице изпълнение, насочено върху вещи и имущество на длъжника. Поначало за акции, като ценни книги, които не са вещи, не може да се предяви иск за предаване на владение, а ищецът следва да иска в отношенията си с ответника признаване права върху акциите – че той е титуляр на тези права и в зависимост от вида им – безналични или налични – да реализира тези права, каквито искове не са предмет на делото, не може ищецът на основание представения изпълнителен лист да претендира номиналната стойност на акциите. Ищецът няма интерес от предявения иск по чл. 336 ГПК (отм.) – този иск би бил допустим, ако по образуваното изпълнително дело беше присъдено парично вземане и ако изпълнението беше насочено върху вещи и имущество на длъжника, а в случая изпълняваното вземане не е парично, поради което ищецът няма интерес от иска, с който иска да се отрече, че правото, обект на изпълнението, принадлежи на длъжника.
По изложените съображения следва да се приеме, че въззивният съд, като е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска по чл. 336 ал.1 ГПК (отм.), е постановил определението в съответствие със задължителната практика на ВКС по въпроса за допустимостта на иска по чл. 336 ал.1 ГПК (отм.), следствие от което е и прекратяване на делото поради недопустимост на иска за вреди по чл. 336 ал. 3 ГПК (отм.). Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Неоснователно жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, за което се позовава на Решение от 20. ХІ.2006 г. по гр.д. № 1208/ 2005 г. на СГС, тъй като същото не е влязло в сила.
Създадената съдебна практика по повдигнатия с частната жалба релевантен за делото процесуалноправен въпрос, е основание да се приеме, че не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Нормата на чл. 336 ГПК (отм.), сега аналогична норма чл. 440 ГПК, не е неясна или непълна, по приложението й има съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 690 от 25.V.2009 г. по ч.гр.д. № 1025/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: