О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184.
гр. София, 25.02..2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1199/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. г. с. “., гр. Х. срещу въззивно решение № 832 от 15.05.09г., постановено по гр.д. № 2747/08г. на Пловдивския окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е обезсилил решение № 103 от 16.07.08г., постановено по гр.д. № 3971/07г. на Пловдивския районен съд, 17 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Д. лесничейство „Х” (сега Д. г. с.) против О. Х. иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху описаните в решението в 239 пункта горски имоти като процесуално недопустимо и е прекратил производството по делото.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесните имоти е възстановено по реда на спорно административно производство по реда на ЗВСГЗГФ, включително чрез обжалване решението на поземлената комисия и постановяване на съдебно решение по чл.13, ал.6 ЗВСГЗГ, в което производство страна е била държавата чрез своя административен орган (поземлената комисия) и като такава е имала възможност да защити правата и интересите си. Прието е също, че в този случай влезлите в сила решения на съда и на поземлената комисия, с които е решен въпросът за възстановяване собствеността върху процесните имоти обвързват държавата, представител на която е ищецът по делото, поради което предявеният от него ревандикационен иск е процесуално недопустим.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за допустимостта на инициираното пред първоинстанционния съд производство, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – Р № 289 по гр.д. № 1530/00г.
Ответникът по жалбата О. Х. изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая жалбоподателят не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, респ. на ВС приети при действието на ЗСВ или на решения на ВКС по чл.290 ГПК), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същият се позовава на едно решение на ВКС по конкретен спор, постановено по реда на отменения ГПК, следва да прецени дали са налице условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Същите биха били налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В разглеждания случай жалбоподателят не е посочил конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, които в посоченото решение на ВКС да е решен по друг начин, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че противоречие между обжалваното въззивно решение и представеното от касатора решение № 289 по гр.д. № 1530/00г. на ВКС не е налице, тъй като разгледаният в това решение случай е друг – ревандикационният иск е бил предявен от лица, на които е била възстановена собствеността върху земеделски имот с решение на районен съд по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ в стари реални граници, в което административно производство ответниците по иска не са участвали.
С оглед изложеното подадената от Д. г. с. “. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 832 от 15.05.09г., постановено по гр.д. № 2747/08г. на Пловдивския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: