О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
гр. София, 30.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 272/2009 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Д. предприятие „С”, чрез пълномощника му адвокат Ел. В. , против разпореждането от 10.03.2009 год. по гр. д. № 155/2007 год. на Бургаския окръжен съд, с което е върната касационната му жалба против въззивното решение по делото поради обжалваем интерес под 1 000 лв.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане с молба за отмяната му и делото се върне за продължаване процесуалните действия. Счита, че неправилността на обжалваното разпореждане е обусловена от неправилният извод на съда, че обжалваемият интерес по делото е еквивалентен на размера на цената на иска, който е от значение единствено за определяне на размера на държавната такса. Освен това счита, че данъчната оценка, представена по делото от ищците при предявяване на иска през 2006 год., не е актуална към настоящия момент, към който и спорният имот вече не е земеделска земя. И на последно място счита, че по аналогия на чл. 70, ал. 1 ГПК касаторът следва да посочи обжалваемият си интерес, а при несъответствие съдът е следвало да укаже представяне на актуална данъчна оценка на имота, което не е сторил, а върнал подадената касационна жалба срещу решението.
Ищците не са взели становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на жалбоподателите и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна, имаща право да обжалва разпореждането на въззивния съд, с което е върната касационната й жалба, поради което и настоящето производство е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, частната жалба е и основателна, поради следните съображения:
Касационната жалба на настоящия жалбоподател против постановеното по делото въззивно решение е оставена без движение след връщането на делото по разпореждане на касационния съд с указанията по постановеното разпореждане от 16.12.2008 год., между които е и това за посочването и обосноваване на обжалваемия интерес. С писмена молба от 19.01.2009 год. касаторът е посочил такъв над минималния предвиден в закона размер от 1 000 лв., като се е позовал на характера на спорния имот и пазарната му оценка, надвишаваща данъчната такава. Останалите указания също са отстранени от касатора, като въззивният съд с последващо разпореждане от 10.03.2009 год. е констатирал, че обжалваемият интерес е под 1 000 лв., поради което и решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Приел, че релевантно обстоятелство за определянето му е данъчната оценка на имота, която в случая е под предвидения от закона минимален размер.
Разпореждането е неправилно, поради което следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за продължаване процесуалните действия по администриране на подадената касационна жалба.
Действително, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. При положение, че в хода на първоинстанционното производство ищците са представили удостоверение за данъчна оценка на спорния имот като земеделска земя – имот № 0* м. „П”, кат. 10, въззивният съд е следвало да прецени, че то е от 2006 год. и е неотносимо към момента на преценка на обжалваемия интерес на касатора, който е обусловен от статута му на поземлен имот по кадастралната карта на гр. П.. Формалната преценка на посочената към 2006 год. данъчна оценка на земеделския имот е обусловила и неправилния извод на въззивния съд за необжалваемостта на въззивното решение, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК и е довело касатора до невъзможност да обоснове различен от посочения размер, освен съображенията му за друг статут на имота и съответно различна пазарна оценка, а оттук и да понесе неблагоприятните последици от това с връщане на касационната му жалба. При данните за данъчна оценка, която не е актуална към момента на преценка на обжалваемия интерес и при липсата на дадена възможност за снабдяване с нова такава, респ. с пазарна оценка, въззивният съд неправилно е върнал касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и обжалваното разпореждане следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за продължаване процесуалните действия, водим от което настоящият състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА разпореждането с № 116 от 10.03.2009 год. по гр. д. № 155/2007 год. на Бургаския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за продължаване на процесуалните действия по движението на касационната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: