4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 12.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 814 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на В. И. М. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. С. И., против определение № 331 от 16 декември 2013 г., постановено по гр.д. № 5909 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2013 г., с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 4869 от 16 юли 2013 г. на М. против въззивно решение № 305 от 3 юли 2013 г., постановено по гр.д. № 378 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2013 г., производството по делото е прекратено и в полза на ответниците Г. И. С. и С. В. С. са присъдени разноски. В жалбата се дава тълкуване на понятието „обжалваем интерес” съпоставено с понятието „цена на иска”, като се поддържа, че безусловният критерий, въведен с нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК е обжалваемият интерес, докато цената на иска е определяща за размера на дължимата държавна такса. Сочи се, че в действащия ГПК няма текстове, които да правят връзка между обжалваемия интерес и данъчната оценка, нито да препращат към текстовете, регламентиращи цената на иска и начина на определянето й. Поддържа се, че когато предмет на спора е вещно право, още повече идеална част от него, само цената на иска не може и не следва да бъде определящ критерий за допустимост на касационното обжалване, защото цената на вещното право е променлива величина, а правото на обжалване не може да зависи от данъчната оценка, определена в друго време, за други нужди и по други критерии, различни от действителната стойност на имота, съставляващ субективният интерес на жалбоподателя. Посочено е значението на защитата на собствеността и отражението й върху останалите съсобственици в случай, че се цели защита на идеална част от имота, както и в случай, че се иска защита на правото на собственост върху вещното право на строеж, отделно от вече реализираното право на строеж и възникналото право на собственост върху сградите в имота. Поддържа се неправилност на извода на съда, че въпросът за цената на обжалваемия интерес не може да се пререшава при определена цена на иска от първоинстанционния съд, след като този въпрос възниква при изследване и решаване на въпроса за редовността на касационната жалба. Освен това по делото не са събрани доказателства за цената на имота с постройките върху него, а само тогава ще се установи действителната цена на обжалваемия интерес.
Ответниците Г. И. С. и С. В. С. – двамата от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. В., сочат доводи за неоснователността на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение състав от гражданската колегия на касационния съд, въз основа на представената в първата инстанция данъчна оценка на имота, приема въззивното решение за неподлежащо на обжалване, тъй като оценката на целия имот е от 10101,30 лева, а с уточняваща молба ищцата М. е посочила, че цената на предявения от нея иск е 1683,55 лева. Посочено е, че цената на иска не е променяна в хода на производството.
Жалбата е неоснователна.
За предявения отрицателен установителен иск за собственост на право на строеж върху поземлен имот – за ? идеална част от вещното право на строеж върху 344 кв.м. от имота, целия от 345 км., в исковата си молба ищцата М. е посочила цена на иска от 1683,55 лева. Представена е впоследствие данъчна оценка на имот – земя и сграда, общо за 10101,30 лева. С изрична молба от 11 юли 2012 г. ищцата заявява, че поддържа твърдението си за собственост върху 1/6 идеална част от вещното право на строеж върху поземления имот. Основавайки се на представената данъчна оценка на имота, ищцата заявява цена на иска от 1683,55 лева. Според сторените уточнения, е предявен иск за признаване правото на строеж и ревандикацията му върху 57,50/345 идеални части от поземления имот. Цената на иска, заявена от ищцата, е посочена и във въззивната жалба при обсъждането на разрешението на съда за присъждане на разноски. При съдебните прения пред въззивния съд процесуалният представител на ищцата сочи, че представената данъчна оценка включва и цената на сградата и цената на правото на строеж, така че ищцата посочила по-висока цена от цената, която би следвало да се дължи.
Съображенията на частната жалбоподателка не вземат предвид точния текст на правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК. Законът в приложимата му редакция, каквато тя впрочем е била и към момента на предявяването на иска, сочи, че на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева за граждански дела. Цената на иска при предявена ревандикационна претенция се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК – в размер на данъчната оценка. При претенция за собственост върху 1/6 идеална част от правото на строеж върху имота, и при данъчна оценка на имота като цяло в размер на 10101,30 лева, цената на иска е тази, заявена от самата жалбоподателка в исковата молба – 1683,55 лева.
От последното изменение на чл. 280, ал. 2 ГПК, в сила от 21 декември 2010 г., процесуалният закон не борави с понятието „обжалваем интерес” по отношение на ограничаването на касационното обжалване. Макар да е вярна тезата на частната жалбоподателка за липса на еднозначност на понятията „обжалваем интерес” и „цена на иска”, приложимият критерий за допустимост на касационното обжалване на въззивно решение е цената на иска, а не обжалваемият интерес. От друга страна, противно на застъпеното от частната жалбоподателка становище, правото на обжалване в случая действително зависи от данъчната оценка на имота по силата на самото законово определяне на цената на иска. Не може да бъде споделено виждането на частната жалбоподателка, че въпросът за цената на иска следва да бъде разрешена при възникването му – при изследване и решаване на въпроса за редовността на касационната жалба, тъй като въпросът за цената на иска (и както е посочено по-горе – не за обжалваемия интерес) може да се повдига най-късно в първото заседание по разглеждането на делото, както разпорежда чл. 70, ал. 1 ГПК.
На ответниците следва да се присъдят прендираните разноски за това производство, сторени по договор за правна защита и съдействие, в размер на 300 лева за изготвяне на отговор на частната жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 331 от 16 декември 2013 г., постановено по гр.д. № 5909 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2013 г.
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], в дома на Г. Х. Н., да заплати на Г. И. С. и С. В. С. – двамата с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 300,00 (триста) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: