5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр. София, 10.02.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4927 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. Г. против решение № 2753/11.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 3072/2012 г. от Софийски градски съд, ІІ-ри въззивен брачен състав.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Касационното обжалване е допуснато от състава на ВКС с определение № 1269/12.11.2013 г.
Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е следва ли съдът, при определяне местоживеенето на малолетно дете да вземе предвид и възможността за помощ от трети лице, близки на родителите и привързаността на детето към тях, социалното обкръжение на детето, което бе получило при всеки един от родителите, както и техните материални възможности, свързани с жилищни условия и следва ли съдът да приеме за доказан релевантен факт към спора само въз основа на изявление на страната. По тези правни въпроси липсва задължителна съдебна практика, същите са относими към спора, целящ охраняване на интересите на малолетното дете, независимо от произнасянето на въззивния съд, поради което касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По отговора на правния въпрос, състава на съда приема следното:
Наред с всички относими обстоятелства, установени както от закона, така и от задължителната съдебна практика, отразена с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, както и с ППВС №1/1974 г., при определяне местоживеенето на непълнолетно дете на страните по спора, съдът следва да вземе предвид и възможността за помощ от трети лице, близки на родителите и привързаността на детето към тях, социалното обкръжение на детето, което бе получило при всеки един от родителите, както и техните материални възможности, свързани с жилищни условия както на родителите, така и на третите лица, оказващи помощ на родителите при отглеждането и възпитанието на детето. В този смисъл е и отразеното по отношение на близките в т.ІІи от ППВС№1/1974 г. По отношение на приемането от страна на съда на правно релевантен факт за обективно съществуващ само въз основа на твърдението на една от страните по спора, в производството по иск с правно основание чл.127, ал.1 СК, намират приложение общите правила за доказване на правнорелевантните факти и обстоятелства и доказателствената тежест от тяхното доказване в процеса. При оспорването на факт или обстоятелство от страна по спора, то страната, която черпи права от този факт или от това обстоятелство, носи доказателствената тежест от неговото доказване в процеса, с допустимите за това доказателствени средства. При липса на проведено доказване, в зависимост от вида на твърдения факт или обстоятелство, със съответната степен на доказване, съдът ще следва да приеме за доказан или недоказан съответния относим към спора факт.
По касационната жалба, съдът приема следното:
Разглеждането на делото от въззивната инстанция е второ по ред, след отмяна на въззивно решение, от състав на ВКС, с решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. С решението на ВКС е прието, че при новото разглеждане на спора следва да се съберат доказателства относно факта на осуетяване или ограничаване от страна на бащата на личните контакти на майката с детето, като състава на ВКС е приел, че този факт е от съществено значение за определянето на упражняването на родителските права върху детето.
При новото разглеждане на делото, съдът е събрал доказателства във връзка със задължителните указания на ВКС с отменителното решение, като е приел, че въпреки живеенето на детето през последните години /детето е към настоящия момент на 7 г./ при бащата, последния е препятствувал всячески контактите на детето с майката и е ограничавал същите, което е създало у детето подчертано негативно отношение към майка му. Това поведение на бащата е довело съда до извод, че бащата не притежава в достатъчна степен родителски капацитет, тъй като последния предполага грижи към детето, способстващи за осъществяване на нормални отношения с майката. Това обстоятелство, както и възприетото то съда, че и двамата родители изразяват готовност да полагат грижи по отглеждането на детето и по неговото възпитание, както и сравнително равните материални възможности на родителите, както и заявеното от страна на майката, че в своето виждане тя предвижда място за бащата и завръзката на детето с бащата, е дало основание на съда да приеме, че майката ще полага в по-добра степен грижите по отглеждането и възпитанието на детето. Съдът е приел, че за родителите, както и най-вече за детето ще бъде трудно да се адаптират към промяната, но е изразил убеждение, че в най-висш интерес на детето, с оглед неговата възраст ще бъде то да живее при майката и тя да упражнява родителските права върху него. Съдът е отчел и привързаността на детето към бащата в по-голяма степен, като на това основание е определил сравнително широк режим на контакти с бащата – всяка седмица събота и неделя с преспиване, 20 дни през лятото и коледни, новогодишни и великденски празници.
Обстоятелството, че бащата препятства осъществяването на родителски контакти на майката с детето не е единствения критерий, по който следва да се определи при кого да живее малолетното дете и кой от двамата родители да упражнява родителските права. Този факт, който е безспорно установен по делото, ще следва да се преценява наред с останалите данни по делото, като въз основа на всички тях, да се приеме решение, въз основа на което интересите на детето ще бъдат защитени в най-висока степен. Интересът на детето и охраняването на неговите интереси и критерия, който в най-висока степен е от значение за изхода на спора по подобен вид спорове, представляващи спорна съдебна администрация по спор относно местоживеенето на дете и упражняването на родителските права по отношение на него от един от родителите. В този смисъл, независимо от твърденията на страните, съдът действува и служебно, изследвайки именно това, при кого от двамата родители интересите на детето ще бъдат охранени в най-висока степен, като интересите не се ограничават единствено до материални възможности, а и ред други критерии, отразени подробно в ППВС №1/1974 г., свързани не само с физическото отглеждане на детето, но и с неговото правилно възпитание, включващо отношение към другия родител например. Обстоятелството, че майката на детето не притежава самостоятелно жилище, а живее под наем не е самостоятелно основание да се приеме, че детето следва да се определи с местоживеене при бащата. Обстоятелството, че майката е с намерение да създаде ново семейство също не следва да се отрази в същия смисъл. При тези изводи, както и установеното по делото, че и двамата родители притежават сравнително добри доходи, които биха им позволили отглеждането на детето, следва да се прецени кой от двамата родители притежава в по-висока степен родителски капацитет за полагането на грижи по възпитанието на детето. При подчертано негативното отношение на бащата към майката, съпътствано с демонстрирано и пред детето грубо поведение спрямо майката, бащата демонстрира липсата на достатъчен родителски капацитет, изразяващ се в невъзможността да преодолее личното си негативно отношение към другия родител, с цел правилното възпитание на детето, за интересите на което е изключително важно да осъществява нормални контакти с двамата си родители, и по отношение на които не би следвало то да прави разлика, независимо при кого живее и кой осъществява грижите по неговото отглеждане и възпитание. Липсата на правилно разбиране на този въпрос от страна на бащата води настоящия състав до извод, че същия не притежава в достатъчна степен възпитателски качества на родител, които да му позволят да упражнява сам родителските права по отношение на детето.
При горните изводи, съдът споделя изводите на въззивния състав, че с оглед защита интересите на детето, същото следва да живее заедно с майка си, която да упражнява и родителските права по неговото отглеждане и възпитание, като споделя и изводите на съда относно сравнително широкия режим за лични контакти с бащата, предвид неговата привързаност към него към настоящия момент, без причините за това да са от значение за този по-широк режим на лични отношения, доколкото те са продиктувани от необходимостта детето да приеме по-лесно промяната.
По изложените съображения, състава на ВКС счита, че решението на въззивния съд следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, в полза на ответника по касационната жалба ще следва да се присъдят направените за тази инстанция съдебни и деловодни разноски, в размер на 300 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 406238/24.07.2013 г..
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2753/11.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 3072/2012 г. от Софийски градски съд, ІІ-ри въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА И. М. Г. от [населено място], съдебен адрес [улица], партер, чрез адв. А. Т. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Т. К. Ц. съдебен адрес [населено място], [улица], ет., кантора № сумата 300 лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.